Годината е 1883-а. По проект на архитекта Пиетро Монтани, в град Пловдив започва строителството на сградата на Областното събрание на Източна Румелия – автономна българска провинция в рамките на Османската империя, едната от частите на разпокъсаната след Берлинския конгрес от 1878 г. България. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията. 

На 6 септември 1885 г. обаче е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и тъй като столицата на обединената българска държава става София, сградата не се използва по първоначалното си предназначение. През март следващата година в най-значимия културен институт в града се настаняват Пловдивската народна библиотека и музей. Автентичният вид на сградата е съхранен и до днес и тя продължава да е едно от културните средища на Пловдив.

Именно там през 1985 г., по повод честванията на 100-годишнината от историческото събитие, е открита експозицията "Съединение на България от 1885 г.". Тя обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година, който разпокъсва земите, населени с българи, до Сръбско-българската война от 1885 г.

"Експозицията започва с копие на картината на немския художник, майстор на историческия жанр Антон фон Вернер, който пресъздава участниците в Берлинския конгрес, с решение на които българските земи са разделени на пет части и се установяват две държави – Княжество България и Източна Румелия – разказва директорът на РИМ – Пловдив Стоян Иванов. – Така че в експозицията е пресъздаден животът, макар и кратък – 7-годишен, на Източна Румелия и всички политически и обществени дейности на областта. Този период е достатъчно добре изследван, но понякога забравяме за съществуването на втора българска държава."

Основната опасност, която грози областта, е член 15, позволяващ на султана да въведе турски войски за охрана на границите с Княжеството. Дейците и хората тук не само изграждат изцяло по български характер областта, но и водят борби, особено когато стават ясни решенията на Берлинския конгрес. Затова в експозицията "Съединение на България от 1885 г." е представено съпротивителното движение на южните българи, създаването на Гимнастическите стрелкови дружества в България, които донякъде възпират изпълнението на тези клаузи от Берлинския конгрес. Проследява се дейността на генерал-губернаторите Алеко Богориди и по-късно – на Гаврил Кръстевич, създаването на първите партии в областта.

• Гаврил Кръстевич осигурява мирното Съединение на България

"В зала "Съединение" са показани оригинални експонати – лични вещи и документи на едни от най-активните дейци в този период, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие, снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война. Част от експозицията са печатът на Българския таен революционен комитет и личната пушка на Захари Стоянов, присъстват знамената на две от четите, куртката на капитан Райчо, вещи на Иван Андонов, Данаил Николаев, княз Александър I. Така че сме показали живота на Източна Румелия, както и личностите, които са живели и творили в областта до Съединението през 1885 г." – подчертава Стоян Иванов в специално интервю за "Радио България".

• Съединението на България – урок, който показа на българите, че силата им е в единството

За 140-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия Регионалният исторически музей в Пловдив подготвя и изложба с още ценни експонати.

"Решението за тази изложба взехме миналата година, когато с колегите от Института за исторически изследвания към БАН подготвихме национална конференция "Съединението от 1885 г. и неговите личности", защото много често пропускаме онези хора, освен известните дейци, които със своите действия и дейности успяват да спомогнат да се случи това велико дело. Към изложбите винаги показваме и вещи от фондовете на музея, свързани с това събитие. Сега ще бъдат представени рядко показвани в експозиция културни ценности, например вестник "Борба", бр. 4, който е реставриран и посетителите ще могат да се докоснат до тази наша светиня, както и други документи, свързани с акта от 6 септември" – разказва за част от експонатите Стоян Иванов.

• Величието на Съединението и последиците от съединисткия синдром

Гостите на музея и града ще имат възможност да се докоснат и до впечатляващите творения на талантливите възпитаници на Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов", които създадоха свои картини и плакати на тема "140 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България".

В навечерието на празника в Регионалния исторически музей в Пловдив премиерно ще бъде показан филмът "Съединението – 140 години по-късно", а сред специалните гости ще бъдат и наследници на участниците в историческите събития.

Вижте още:

• Град Панагюрище пръв развява знамето на Съединението дни преди 6 септември 1885 г.

Снимки: Регионален исторически музей – Пловдив, museology.bg