Света великомъченица Евфимия извършва мъченически подвиг в град Халкидон през 304 г., по време на гонението на християните от император Диоклециан (284-305). Век и половина по-късно, през 451 г. в град Халкидон, в църквата, където почивали прославените мощи на света великомъченица Евфимия, се провеждат заседанията на Четвъртия Вселенски събор, Бог дарява Всехвалната Евфимия отново да се яви като свидетел и изповедник на чистотата на православното учение. Това чудо се възпоменава на 11 юни.

Света мъченица Людмила, княгиня чешка, била омъжена за чешкия княз Боривой. Те получили свето кръщение от Свети Методий, архиепископ на Моравия, просветител на славяните и се погрижили за просвещението на своите поданици в светлината на истинската вяра, построили църкви и поканили свещеници да водят богослужения в тях. Княз Боривой починал рано, на 36-годишна възраст. Света Людмила, останала вдовица, водила строг, благочестив живот и продължила да се грижи за Църквата по време на управлението на сина си Вратислав, което продължило 33 години.

Загинала мъченически, по заповед на съпругата на внука й Вячеслав. Мощите на светата мъченица Людмила били погребани в Течѝн близо до градската стена. В съприкосновение с ковчега ѝ започнали да стават многобройни изцеления. Княз Вячеслав пренесъл тялото на света Людмила в Прага и го поставил в църквата "Свети Георги".

Св. Киприян, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия, е българин роден в Търново, около 1330 г. от знатния род Цамблак. Своя духовен път започва в Килифаревския манастир на св. Теодосий Търновски, след това отива в Константинопол, а по-късно - на Света Гора. Изпратен е в Русия през 1373 г. в качеството му на пратеник на Константинополския патриарх. На 2 декември 1375 г. патриарх Филотей го ръкополага за митрополит Киевско-Литовски с тенденция, след смъртта на Московския митрополит Алексий, той да заеме митрополитския престол в Москва и да оглави църквата на цяла Рус. 

В официалните исторически летописи Св. Киприян е глава на Руската църква от 1375-1406 г., но е митрополит на Киевско-Литовска църква с център Киев от 1375-1406 г. и духовен глава на Московското княжество и митрополит на цяла Русия в периода 1380–1382 г. и 1389–1406 г. Управлявайки йерархиите в две различни държави, митрополит Киприян съумява да съхрани единството на руската земя и църква. По време на управлението му се развива богата книжовна дейност, както и иконопистта с трите иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска. Самият той рисува икони и подкрепя дейността на известните зографи Теофан Грек и Андрей Рубльов. 

Киевският и на цяла Русия митрополит Киприян Цамблак завършва земния си път на 16 септември 1406 г. в Москва. Дни преди смъртта си написва Прощалната или духовната грамота към народа, прочетена при неговото погребение, но и при погребенията на неговите наследници на престола. Над гроба му прочувствено слово държи неговият племенник и ученик Григорий Цамблак, който по-късно е ръкоположен за митрополит Киевски (1415-1420). В своето "Похвално слово за Киприян" той се обръща към руския народ с думите: "Нашето Отечество го роди, а вам Бог дари... ...Отче Киприяне, наистина ти си светило (слънце) за руската земя". 

Митрополит Киприян е канонизиран официално от Руската църква за светец и чудотоворец през 1472 година. 

Светите му мощи се намират в Патриаршеската катедрала на Москва – Успенския събор в Кремъл, в мраморен саркофаг в югозападното крило на храма. В негова чест е написан тропар, изпълняван всяка година на 16/29 септември, а в българския квартал Чертаново в Москва е построен храм, посветен на св. Киприан Цамблак.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".