"Яд ме е, че сънародниците на всички континенти се просълзяват, когато изпълнявам "Моя страна". Те говорят и пеят за родината, плачейки. А управниците ни не милеят за нея…" – казва приживе Емил Димитров, композитор и изпълнител на един от неофициалните химни на България. В десетилетията на своя сценичен и творчески триумф той е абсолютен идол, може би единственият български артист, който живее като звезда в холивудския смисъл. Разполага с "екип" от няколко души, които се грижат за бита му и единственото му занимание е да твори и да радва публиката. 

"Никога не търсеше публичност или реклама, живееше си в неговия свят. И, между другото, любовта му към България беше много силна, защото е имал хиляди възможности да остане навън и да продължи по друг начин, но винаги се връщаше" – казва Емил Димитров-син в интервю за вестник "Галерия". Според изтъкнатия български композитор Митко Щерев Емил Димитров е просто… гениален. Защото е създател и изпълнител на първите български песни, които запяват всички.

Младежките му хитове не звучат помпозно, академично, нито оперетно, в преобладаващата за 50-те и 60-те години на ХХ век стилистика. Авторът им няма официално музикално образование. Пее чудесно, свири на акордеон и е дарен с изключителен мелодичен талант и невероятна харизма. Качествата му са оценени от Васил Андреев – актьор в трупата на Младежкия театър с дарба на поет и изострен рефлекс за процесите в изкуството и обществото. Андреев усеща необходимостта от български  репертоар в популярните песенни жанрове и преценява шансовете на Емил Димитров, който покрай акордеона е изкушен да съчинява и собствени песни със сантиментално-меланхоличен характер. През сезона 1959 – 1960 в Младежкия театър е поставена авторска пиеса на Васил Андреев, който предлага Емил да напише музиката към спектакъла. Това е въведението в блестящата кариера на Емил Димитров като композитор и певец.

През 1960-та 19-годишният Емил е приет във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство, но скоро се отказва от висшето образование. Първият концерт, в който участва, е през ноември същата година. На 24 декември 1960 г. в кино "Петър Берон" Емил Димитров за първи път представя пред публика авторската си песен "Арлекино", която през лятото на 1962-ра печели трета награда на Международния песенен фестивал в Сопот (Полша). Това е първата международна награда за българска песен. С появата на "Арлекино", "Нашият сигнал", "Моряшко сбогом" българите получават своите шлагери на родния език. През 1965 г. излиза първата самостоятелна дългосвиреща плоча на Емил – първа от рода си на поп изпълнител в България. През 1968 г. той изнася легендарен концерт на стадион "Динамо" в Москва пред 80 000 души. През 1969 г. започва да пее и във Франция.

1970-та е годината, в която е реализиран третият му студиен албум, започващ с едноименния хит – "Моя страна", с текст на Васил Андреев, аранжимент на Митко Щерев и изпълнение на Емил Димитров с оркестър "Синьо-белите". Записана и на френски, а след това на немски, италиански и испански със заглавие "Моника", песента се превръща в европейски шлагер. Според свидетелства на автора на българския текст – Васил Андреев, френски мениджър много харесва творбата и пита за сюжета в нея. Преводът го убеждава, че с оригиналния текст тя не може да се продава във Франция. Васил Андреев бързо предлага замяна – вместо България да се изрича Франция, но мениджърът не харесва идеята. Тогава Андреев прави друго предложение и песента от носталгична посветеност на България се превръща в сантиментално признание към девойката Моника. Синът на композитора твърди, че първото заглавие е било "Песен за моята страна" и че за първи път тя е изпята и записана от Емил Димитров на френски език в Париж във версията "Моника". Известни са дори нейни латвийски и японски варианти, както и американски, в който се пее "Искам да се върна в Калифорния".

Емил Димитров не получава признание от официалния Съюз на българските композитори, но е приет за член на сходно професионално дружество във Франция. Песните му заемат първите места в класации в целия свят. През 1980 г. в чест на 40-тия му рожден ден и 20-годишнината от началото на творческата му кариера е организиран галаконцерт в зала "Универсиада", в който участват най-ярките звезди: Васил Найденов, Маргарита Хранова, група "Сигнал"... Същата вечер на Емил Димитров е връчена златна плоча за особен принос към естрадната музика – първата в България златна плоча на поп изпълнител.

За четири десетилетия творческа кариера той издава 30 албума, продава 65 милиона копия от тях, създава 350 песни, изнася над 7000 концерта на три континента. Така и не е удостоен с почетното звание "народен артист", но през 2000 г. "Моя страна" е обявена за Песен на столетието в България заедно с "Една българска роза" на Димитър Вълчев, а през 2010-та химнът на Димитров оглавява новата класация на БГ радио "Великите 1000". Днес творбата на Емил Димитров, наричан "Франк Синатра на Изтока", е символ на българския дух, обичта към родината и носталгията на сънародниците ни по света.

Снимки: архив, личен архив, БГНЕС