Историята на Ервис Талури е едно пътешествие между Албания и България, между две култури, които днес чувства като неделима част от себе си.

Неговото пътуване започва в един размирен за Албания период. След 1997 година, когато страната преживява големи социални и икономически кризи, много млади хора търсят бъдеще навън. "В един момент, в който излязох извън държавата, видях, че реалността е съвсем различна и желаех да развия живота си някъде, където да се чувствам по-сигурен" – спомня си той. Една случайна среща с приятел, който учи в София, му отваря нов път. "Приех веднага идеята. Дойдох много бързо, още през 2001 г. Тогава бях на 13 – 14 години и това пътуване го виждам като една от най-положителните стъпки в живота си."

В българската столица Талури става част от Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски". "Животът там беше много интересен, защото дисциплината беше много строга и това ни формира характера по начин, който не бихме си представили преди". Макар интеграцията в един голям град да не е лесна, учителите и приятелите му помагат за няколко месеца да проговори български и да се чувства част от общността.

След този етап следването го отвежда в Русенския университет "Ангел Кънчев". Отначало преживява като провал факта, че не е приет в Софийския университет, но много скоро разбира, че Русе ще му отвори нови перспективи. "Въпреки че университетът в Русе беше по-малък, там ми се отвориха големи перспективи. През първата седмица се запознах със студент, който ми предложи да бъда част от Студентския съвет на университета. Моят отговор, който беше "да", ме въведе в един път, който ми даде много възможности."

След опита си в Русенския университет и международните стажове, професионалният път на Ервис Талури го отвежда към конкретни проекти в Албания. Той разказва: "По време на следването, тъй като бях много активен в студентския живот на университета, ми дадоха възможност да кандидатствам за различни стажове във фирми, които се занимаваха с международни проекти. Успях да приключа успешно тези стажове и в момента, когато завърших следването, веднага ми беше предложено работно място с проект в Тирана."

Макар позицията да е сбъдване на неговата мечта, предизвикателства не липсват. "Трябваше да управлявам хора, които бяха работили в тази индустрия, но имахме разлика във възрастта от 15 – 20 години и аз трябваше да бъда техният мениджър. Трябваше да решавам техните проблеми, но доверието на ръководството и самоувереността, която имах, ми позволиха да реализираме успешно този проект". Този ранен опит в управлението, според него, му дава уменията и самочувствието, които по-късно ще му бъдат нужни в други инициативи.

След завръщането си в София, за да следва докторантура, Талури разбира, че иска да се ангажира и с изграждането на мостове между двете държави. Заедно с други колеги той основава Сдружение за българо-албанско приятелство. "Създаването на сдружението го виждам като нещо много положително, то взе участие в някои процеси, като признаването на българското малцинство в Албания, асфалтирането на пътя Билищ – Върник и идването на над хиляда студенти за следване в България."

Сдружението е не просто обществен форум, а платформа за конкретни действия и за улесняване на контактите между обикновените хора, отвъд бизнеса и политиката. Талури казва, че неговото влияние е било видимо. Такъв форум има значение за сближаването между хората, за създаването на възможности и за подкрепа на развитието на образованието и културата.

След тези социални предизвикателства той подема едно съвсем ново начинание – бизнесът. По време на пандемията, заедно с близък приятел, донася в България един особен продукт: тибетските момо. "Идеята се роди една вечер, когато мой приятел се беше върнал от следване в Далечна Азия и неговата жена беше сготвила нещо традиционно от тяхната култура. Тъй като тя е израснала в Тибет, беше сготвила гьоза и момо. Много ни хареса начинът, по който храната беше едновременно здравословна и вкусна и решихме това нещо да го внесем на българския пазар". Първите две години са много успешни, но както във всеки бизнес, и те се изправят пред стратегически предизвикателства, от които трупат опит.

От една година Талури е поел и още една голяма отговорност – ръководството на Българо-албанската бизнес камара. Той разказва, че идеята се е родила от постоянната нужда на компаниите да градят мостове с Албания: "Тъй като през тези години няколко пъти съм консултирал фирми, които искаха да навлязат на албанския пазар, почти всяка година тази нужда се увеличаваше. Срещнах се също с колеги, които забелязаха същата тенденция, имахме и подкрепата на албанското посолство в София и решихме да реализираме тази идея."

Бизнес камарите имат ясна роля: да създават контакти, да посредничат за сътрудничества и да подкрепят икономическото развитие. Ервис Талури отбелязва, че работата е започнала да дава плодове: "Да, началото беше малко трудно, но се надяваме скоро да организираме срещи на бизнес делегации между нашата организация и други организации в Албания."

Планове за бъдещето не липсват. Той и брат му стартират нова инициатива – да представляват фирма, която произвежда биокозметика в Албания. Успоредно с това идеята е бизнес камарата да разшири дейността си и в други градове като Пловдив, укрепвайки регионалните и търговските връзки.

Макар предизвикателствата да са многобройни, Ервис Талури вижда една голяма възможност в съчетаването на междукултурния и професионалния му живот. "Израстването между две култури е богатство на първо място, защото каквато и да е културата, тя обогатява характера на един човек. Също така е привилегия. Не всеки човек има тази възможност и ние, които я имаме, трябва да я използваме. Това е възможност. Това е като да гледаш различни пейзажи от два прозореца и да имаш възможност за избор. Ако можех да се върна назад, бих направил същия избор."

Пътят на Ервис Талури показва, че да бъдеш албанец в България не е просто лична история, а възможност да се изграждат мостове на приятелство, да се отдава принос към обществото и да се създават устойчиви отношения между двете държави.