В края на септември, когато остават малко над 3 месеца до датата "Рубикон" за българските публични финанси – 1 януари 2026 г., когато страната ни официално ще излезе от валутния борд и ще приеме единната европейска валута, в България се заговори за растящ бюджетен дефицит, неизпълним бюджет и евентуални данъчни реформи с поглед към първия държавен бюджет в евро.

И докато според официалната статистика до началото на юни, когато излязоха извънредните конвергентни доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия, числата в бюджета да бяха по-скоро оптимистични, то скоро се оказа, че въпросните сметки  "не излизат", а дефицитът по всяка вероятност, казват експертите, ще надхвърли максимално заложения от 3%. Като основна причина се посочват раздутите публични разходи и, от друга страна, приходите, които макар и да се повишават, не могат да компенсират ударния скок на харчовете.

• МВФ: България трябва да засили фискалната си дисциплина

Макар и все още Министерството на финансите официално да поддържа позицията, че бюджет 2025 г. е изпълним, очевидно не така смята Международният валутен фонд, чиито представители тази седмица препоръчаха плоският данък от 10% върху доходите да отпадне за сметка на прогресивна данъчна система, която да взима повече от хората с по-високи доходи, повишаване на осигуровките за пенсия, премахване на максималния осигурителен доход, както и орязване на разходите за заплати в публичния сектор. Политики, които правителството нееднократно и категорично отрича, че планира.

Заставайки обаче пред реалните числа – единствено повишаване на данъчната тежест ли може да реши създадения казус?

"Международният валутен фонд е мениджър на кризи. И ние сме имали програма, подписвайки споразуменията с МВФ, като за определен период след 1997 г. имахме задълженията да изпълняваме инструкциите на МВФ. Разбира се, справихме се с тези неща и от доста време нямаме ангажименти да следваме техните наставления. Българското правителство е акционер в МВФ, съответно МВФ играе ролята да ни помага с прегледи на българската икономика и идентифициране на рискове. Това не са някакви заповеди или неща, които задължително трябва да направим, но са аспекти, които те виждат като рискови", коментира пред Радио България финансистът и дългогодишен банкер Левон Хампарцумян. 

Макар и полезни като препоръки, въпросните направления трябва да се гледат в контекст.

"Всяка една от тези препоръки, извадена от контекста, може да бъде полезна, но може да бъде и вредна. Например вдигаме данъците и ги изсипваме в една нереформирана и нискоефективна система от държавни чиновници, неефективни учреждения и т.н. И резултатът няма да е добър."

В крайна сметка, смята Хампарцумян, решението е, както намекват и от МВФ, в структурните реформи, а не в повишаването на данъците. "Автоматизираното увеличение на публичните разходи по определени формули също връзва ръцете не само на настоящото, но и на бъдещи правителства, без да знаем как биха се развивали икономическите процеси в света. Тук трябва да говорим много повече за ефективност на публичните пари – данъците, които плащаме, а държавата харчи от наше име за различни услуги, сигурност, проекти. Ако се съди по безводието, недостатъчното покритие на медицински услуги, неравномерното разпределение на възможностите за образование и пр. , имаме дълъг път докато се стигне до една по-оптимална и атрактивна среда за живот на следващото поколение" – обобщава Хампарцумян.

Увеличаването на данъчната тежест е препоръка в "изцяло грешна посока", смята и икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев:

"Промяна в данъчната система, сама по себе си, няма да реши настоящите фискални проблеми. И дори при такава радикална промяна се рискува тези проблеми дори да бъдат влошени. През последните години проблемите с дефицита идват изцяло по линия на разходната част на бюджета, не от приходната."

Също така приходите от данъци растат с ударни темпове – с 15% за тази година, а и като цяло с най-бързите темпове в последните няколко фискални години, подчерта Вулджев. И въпреки това сметките не излизат – а именно заради изпреварващия ръст на разходите в публичната сфера, които са насочени не към инвестиции, а към рязко повишаване на заплатите в дадени сфери. Георги Вулджев не подкрепя предложението на МВФ за премахване на максималния осигурителен доход, което, по думите му, крие риск от повишаване на сивата икономика. "Подобна кардинална мярка, трябва да се случи само в рамките на цялостна пенсионна реформа. В дългосрочен план настоящата ни пенсионната система е нерентабилна, освен ако не се обърне негативната демографска тенденция. Възрастовата пирамида сега е такава, че в идните десетилетия дефицитът в пенсионната система ще продължи да нараства" – пояснява анализаторът и апелира системата да не се "кърпи" на парче, а да се измисли как да се постигне финансова устойчивост.

В крайна сметка и Георги Вулджев, и Левон Хампарцумян – икономисти с доста различни мнения по някои теми, най-вече тази за приемането на еврото, се обединяват около тезата, че именно повишаването на ефективността на публичните харчове, а не вдигането на данъците следва да бъде решението на заформящата се криза с бюджета.

Вижте също:

• Бюджет 2025 се оказва неизпълним – причините и какво ни очаква в следващия

Снимки: БНТ, БТА, Иван Русланов - БНР