Александра-Йоана Александрова – актриса, певица и модел с впечатляваща външност, музикален талант и ярко сценично присъствие, беше в София в края на юли и началото на август, за да пее Козет в популярния мюзикъл "Клетниците" в рамките на фестивала "Опера на площада". Александра е родена преди около три десетилетия в София, в семейството на оперната прима Елена Стоянова – сопран с впечатляваща международна кариера, и балетния артист и хореограф Александър Александров. Родителите ѝ са водещи солисти на Софийската опера и балет, когато през 90-те години на ХХ век напускат България. Александра-Йоана е израснала в Германия, живее в Австрия и играе в престижни европейски театри. Завършила е датска гимназия, има магистратура по театър, филмови и медийни науки, във Виена е изучавала и филмова режисура. 

Успешните изяви на младата българка включват пеене, мюзикъл, театър, танци, дублаж, драматургия, писане на песни и визуални медии (има диплома и за фотограф). Работи като модел и актриса в киното, телевизията и рекламната индустрия. Първите ѝ големи ангажименти са в Stage Palladium Theater в Щутгарт и в Theater Ulm. В последните два сезона участва в осем мюзикълни постановки в Landestheater Linz. През лятото на 2024 г. дебютира в Швейцария с главната роля в прочутия мюзикъл на Дисни "Мери Попинз". 

През есента на 2024-а, на церемония в Берлин българката беше удостоена с Наградата на Германския музикален театър (германският еквивалент на наградите Тони в САЩ) в категорията "Най-добра актриса в главна роля" за превъплъщението в Мария Стюарт от новия мюзикъл "Кралиците" на Хенри Мейсън и Томас Цауфке.

Наскоро Александра-Йоана бе номинирана и за престижната австрийска музикално-театрална награда Österreichischer Musiktheater Preis заедно със звезди на операта като Лисет Оропеса и Катрин Бродерик. 

Е, на 17 септември отличието за главна женска роля отиде при бляскавата Лисет Оропеса – американка с кубински корени, която пее в най-големите световни театри, затова пък наградата за мюзикълна постановка бе дадена на Държавния театър в Линц за "Училище за рок"на Андрю Лойд Уебър – продукция, в която Александра-Йоана играе главната роля на Розали Мълинс.

Въпреки внушителния сценичен опит за Александра-Йоана участието в софийската постановка на "Клетниците" бе повече от вълнуващо – не само български дебют, а и дебют в световноизвестния мюзикъл на легендарния продуцент Камерън Макинтош. Участвала е в спектакли на открито в мюзикълите "Мери Попинз", "Дракула", "Артус - Екскалибур", както и в култовата рок опера "Исус Христос суперзвезда". 

В София обаче получи невероятната възможност да играе пред храм-паметника "Св. Александър Невски": "Някак си индиректно той беше част от нашия декор и тъй като аз съм вярваща християнка, за мен беше наистина нещо много, много специално моят дебют да бъде точно пред тази църква".

В интервюта е споделяла, че мечтае за Кристин от "Фантомът на операта" и Есмералда от "Парижката Света Богородица", но и Козет от прочутия мюзикъл по романа на Виктор Юго е мечта за всяка актриса от жанра. Двойният за нея дебют – в България и в "Клетниците", е с трета роля в продукция на Камерън Макинтош. Негови са "Мери Попинз" и "Мис Сайгон", в които Александра е участвала в Швейцария, Дания и Австрия.

"Клетниците" е огромно предизвикателство за всички участници: "Действително този мюзикъл се пее по класически начин, така че едва ли не се счита на едно и също ниво по престижност и трудност с оперно заглавие" – обяснява Александра. "За да влезеш в състава на този мюзикъл има кастинги пред Камерън Макинтош. Изготвят се видеа, изпращат се в Лондон и 90 процента от тях получават откази, защото Макинтош има много специфична гледна точка кого иска да ангажира и кого не... Много големи звезди в целия мюзикълен свят са получили отказ точно за "Клетниците". Аз се явих за две роли - и за Епонин, и за Козет. Бях одобрена и за двете, което за мен беше такъв подарък, че никога в живота си няма да го забравя".

Не можем да подминем и изненадата за диригент на постановката да бъде поканен известният Вагнеров специалист Константин Тринкс. Александра не го познава отпреди, но съгласно "типична немска точка в характера ѝ" винаги се информира предварително за това с кого ще работи, какво я очаква, така че е много респектирана от кариерата на маестро Тринкс в Европа. Той обаче не знае нищо за нея и смята, че е българска актриса, ангажирана в постановката. Когато младата певица на чист немски му предлага помощ в комуникацията с останалите артисти, диригентът усеща, че този немски не е учен в България. 

Така започва близкият контакт между Тринкс и Александра, който продължава с молба към него да ѝ помогне с информация за начина на работа в България, защото тя е тук за първи път, а той има богат опит в Софийската опера. "Стана му много мило, че той имаше право да ме хване за ръка и да ми покаже как са нещата в България… Имахме страхотни отношения, защото аз съм такъв перфекционист, какъвто е и той… Наистина, нямаше нужда от много думи чисто професионално… просто се бяха събрали двама германци, които очакват определен начин на работа, а маестро Карталов веднага реагира! Всичко направи така, че за всички нас да е удобно да работим…" – разказва Александра пред Радио България.

"За мен беше наистина радост да работя с Тринкс и му казах, че този жест, който той има, е такова удоволствие за един артист на сцената! Защото в мюзикъла ние не трябва да гледаме директно диригента. Това трябва да бъде много тайно и много скрито. А не както много често е в операта: застава се, изпява се арията, комуникира се директно с диригента и често за съжаление самата роля (за няколко секунди даже да е) малко изчезва – защото се прави музика с диригента. В мюзикъла това е тотално забранено. И този огромен жест, това да можеш да се осланяш действително сто процента на него, да му имаш доверие… че в момента, в който съм помолила: "тук имам нужда да ми се подаде голям жест", винаги го имах. За мен бе даже радост, когато гледах една репетиция, да го гледам отзад. Той все едно лети като лебед! Просто всичко, което прави, цялото му тяло е музика! И аз му казах: "работила съм с много диригенти и наистина съм много, много щастлива, че можах да работя и с теб и се надявам да се видим на някоя друга, немска сцена може би, един ден отново".

Александра е щастлива, защото се е запознала с български артисти като Владо Михайлов, Орлин Павлов, Атанас Сребрев, Весела Делчева: "Просто те наистина са останали все още хора в себе си. Не са само машини, или надути звезди… Не, напротив! Много сме се подкрепяли, подарявали сме си малки подаръчета, много сме се смяли заедно. С тези хора ми беше толкова лесно да работя в една нова държава, на нов език! Защото на български досега не съм пяла и не съм играла. И освен че в личен план са страхотни хора, те са абсолютно феноменални артисти! Мога да кажа перфекционисти… Да, винаги с една огромна усмивка ще си спомням за това лято!"

С Александра подробно говорим за детството ѝ в Германия, датската детска градина, училището, австрийското висше образование. Българският ѝ език е перфектен, благодарение на нейните родители. Тя счита себе си за гражданин на света, но подчертава българската си идентичност. Името ѝ -  Александра-Йоана Александрова, е доста специфично, дълго за произнасяне, неудобно за изписване на афиши, но тя много държи на него, защото ѝ е дадено от родителите, които много обича:

"Не само, че е дълго името, но понякога даже просто го скъсяват, без да са ме питали. Ползват само Александра Александрова, защото смятат, че така било по-интересно. Да, обаче това не ми е името! Първо, защото се пише с тире – съответно то е едно цяло. Както в Германия има Ане-Мари, или Хане-Лоре – те са две имена, ако е с тире, нямат право да го махнат. И честно да кажа, съм връщала договори. Ако ми дойде договор за главна роля, на който отдолу пише: "моля подпис Александра Александрова", аз съм казвала: "Не знам за кого става въпрос. Или не сте прочели биографията ми, или не знаете кого сте ангажирали, връщам договора докато не ми дойде истинското име". 

И още нещо бяха ми казали: "не смяташ ли, че си личи, че си от другаде, не смяташ ли, че това може да допринесе нещо негативно откъм публика?". Казах: "Не, напротив, защото публиката и феновете ми са ме заобичали точно за това – че съм интернационална, че съм израснала в различни държави и че идентичността ми е българска. Те ме харесват заради гласа, който ми е даден от родителите ми, а те са българи. Всички знаем, че в балканските страни се раждат едни от най-красивите и най-големи гласове. Затова ме обичат, а не заради името ми. Аз няма да си променя името… В чужбина няма друг с такова име. Така че аз съм горда и щастлива, че го имам и си го пазя...".

През август Александра направи в България третия си дебют - за първи път води майсторски клас по вокално и актьорско майсторство за мюзикъл. Преподава пеене от 2017 г., но никога не е водила истински майсторски клас като този, който направи в рамките на международен летен фестивал в Широка лъка. Фестивалът е копродукция с австрийски институции и спонсори и се провежда от 20 години в Националното училище за фолклорни изкуства. "За мен беше чест! Защото аз обожавам българското народно пеене и въпреки че смея да твърдя, че съм доста добра професионална певица, не владея тези техники... Мога да го направя горе-долу, но не е автентичното, както се учи именно в Широка лъка… Ако се отвори курс по народно пеене, аз съм първата която ще е там. Тогава действително ще бъда още по-свързана с българската култура. Но пък аз направих там важна стъпка, защото досега не е имало курс, посветен на мюзикъла…".

Малкото свободни часове използва, за да се разходи из Родопите: "В България има много места, които да се видят. Не всеки българин даже познава всеки кът на България. Толкова съкровища има – разбира се, морето, но и планините, пещери, много реки и езера… природни магии, каквито не всяка държава притежава. Имаме действително всичко и човек трябва да отдели много време, за да обиколи всички места. Аз може би не познавам много от България, но съм отворена и много заинтересована да се запозная с още повече…".

Първото, за което се сеща, когато каже "България"?

"Народните песни! В първия миг, в който затворя очите си и помисля за България, ми идват народните носии. Разбира се, има различни – дали ще е шопската, или родопската… Прадядо ми е бил един от най-важните хореографи на шопските танци – дядото на баща ми. А пък майка ми е от родопската област, от там знам много родопски песни. Така че - музиката и визията на тези народни танци и култура… Но също така, се сещам много бързо за баница. Обожавам баница!".

Хубавата и много слабичка Александра-Йоана чистосърдечно признава, че свързва България с "много деликатеси и вкусна храна, каквато няма възможност да опита другаде". В последната година често е идвала в родината, а в следващите месеци я чакат доста ангажименти в Австрия и Германия. Тъй че не знае кога ще се върне тук – но би искала да е колкото е възможно по-рано, защото в София вече я очакват прекрасните колеги от Операта и възторжената ѝ публика.