С концерт на създадения от народната певица Надка Караджова квартет "Славей" и разговор за наболелите проблеми на сънародниците ни в Западните покрайнини, Културно-информационният център на българското национално малцинство в Босилеград (КИЦ) отбелязва днес 27 години от създаването си. 

• Столична община организира традиционен фолклорен концерт в Босилеград

Всеки рожден ден е повод за равносметка за постигнатото, а за близо три десетилетия, при това в изключително неблагоприятни условия, КИЦ Босилеград оказва неоценимо съдействие на сънародниците ни там в различни области:

"Подготвяхме почти всички кандидат-студенти по 103 постановление на МС за техните изпити, много от тях си намериха работа и останаха в България. Те бяха изтръгнати от пропагандната машина на сръбските власти, всяваща антибългарски настроения – обяснява в интервю за Радио България председателят на КИЦ и доайен на българската общност в Западните покрайнини Иван Николов. – След това, по отношение на българското гражданство провеждахме консултации и оказвахме съдействие на повечето българи от Босилеград, които го придобиха, отвориха друга перспектива и стремеж за живота, особено на младите хора. Отбелязвали сме всички значими дати и събития, свързани с българската история и култура."

Сънародникът ни е благодарен и за още една възможност, осигурена за българите в Босилеград – специализираната медицинска помощ, която получават във Военномедицинската академия в София. От началото на годината от нея са се възползвали 60 души.

Началото на дейността на КИЦ "Босилеград" е поставено на 2 октомври 1998 година, в резултат на двустранно споразумение между България и тогавашната Съюзна Република Югославия за откриване на подобни средища в населените с етнически българи сръбски градове Цариброд и Босилеград. Те имат основната задача да разпространяват и развиват българската култура и писменост, да работят за опазването на българското културно наследство в Босилеградско и Царибродско, да развиват туризма, спорта и да подобряват българо-сръбските отношения.

"По време на регистрацията на центъра нямаше проблеми, но когато беше открит и започна да работи, представяйки български културни програми, но и говорейки за проблемите на малцинството, тогава започна жестока акция срещу нас и трябва да ви кажа, че дори местната структура на социалистическата партия на Слободан Милошевич излезе с предложение до прокуратурата, да се забрани дейността на културно-информационния център, което, за щастие, тогава не се случи. Повечето сръбски медии обаче излязоха със заглавия – клевети, които твърдяха, че дейността на центъра била първа стъпка отцепване към Босилеградско и Царибродско и присъединяването им към България. Тази мантра се повтаря и до днес" – обяснява Иван Николов.

Благодарение на дейността на центъра, българското присъствие става осезаемо, но в работата му не липсват и редица спънки, признава Николов, припомняйки осуетяването на премиерата на книгата на писателя Едвин Сугарев "Елегия за краището", както и постоянните съдебни дела срещу работещите там. За изминалите 27 години Николов не може да си спомни за нито един ден, в който не е имало напрежение и стрес. Настоящите му  тревоги са породени от факта, че програмата на българското Министерство на външните работи, по която се финансират български организации в  Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова и Северна Македония е спряна, тъй като е изтекъл четиригодишният и срок. Средствата, от които се нуждае културно-информационният център, за да продължи да функционира нормално са в размер на 30 000 евро на година.

• Български сдружения в Сърбия искат финансова помощ от българската държава

Иван Николов откровено посочи и посоките, в които КИЦ "Босилеград" не е успял да постигне конкретни резултати:

"Не успяхме да материализираме това българско културно присъствие и да го превърнем в реална политическа сила, която да вземе местната власт и да предложи малко повече български бизнес и препитание на местното население. Не успяхме да го постигнем поради безсилието на българската държава да постигне някаква договореност със сръбските власти за облекчаване на живота на българското население тук, за свободно движение на хора, стоки, идеи и капитали. Нещо, което беше европейски процес, но за съжаление, той не можа да заживее у нас."

• Иван Николов: Губим 100-годишната “война” за оцеляването на българите в Западните покрайнини

Друга надежда за българите в Западните покрайнини, която засега остава несбъдната е Сърбия да тръгне по пътя към своята европейска интеграция. Това би открило възможности за решаването на ключови проблеми, свързани с оцеляването на това население, което в момента всячески се старае да достигне до българско гражданство и да поеме към България или някоя западноевропейска страна:

"Не се стигна до общ език между правителствата на България и Сърбия и всичко, което се договори, на другия ден се забравя. Сърбия не започна преговорите за присъединяване към ЕС, виждаме разнопосочни послания към Русия и Китай, антиевропейски лозунги се издигат все по-често, а покрай тях, към антиевропейско, се променя и общественото мнение."  

Според Николов протестите, на които Сърбия е свидетел вече повече от година, нямат ясно профилирани политически цели – иска ли се смяна на системата или единствено смяна на личностите в нея? Затова поисканата оставка на президента Александър Вучич и провеждането на предсрочни парламентарни избори няма да решат нищо, ще имат приблизително същия резултат, който ще гарантира на сегашните управляващи още един мандат, категоричен е общественикът Иван Николов.

Още по темата:

• Как живеят нашите сънародници пред прага на отечеството?

• Четвърт век КИЦ „Босилеград“ съхранява българския дух в Западните покрайнини

Снимки: БГНЕС, БТА, facebook.com/KicBosilegrad, kicbos.org, glaspress.rs