Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Природата или човешкото безхаберие са в основата на наводненията по Черноморието

Снимка: БТА

Отиващата към края си 2025 година не остана изключение от черната статистика по отношение на природните бедствия на територията на България. Суша, пожари, а след това последваха и наводненията. И макар след всяко подобно бедствие да се говори за мерки, контрол и превенция, редовно ставаме свидетели на дежавю – и на последствията, и на обещанията.

Най-сериозни през настоящия есенен сезон, засега, са щетите от наводненията по Южното Черноморие, най-вече в курортния комплекс "Елените", където поройните дъждове от отминалите дни доведоха буквално до потоп, след като прииждащата вода в дерето, минаващо през комплекса, което е корито на пресъхнала река, отнесе по пътя си десетки автомобили и друго имущество и наводни множество сгради, повечето от които, според твърденията на държавните власти са построени незаконно там. Живота си в стихията изгубиха 4-ма души, а цялото население на комплекса бе евакуирано до справяне с щетите.

Освен "Елените", проблеми има почти навсякъде по Южното Черноморие – Царево, Лозенец и др., но и не само, а сумарно в цялата страна 51 населени места останаха без ток вследствие природните условия.

Защо всяка година ставаме свидетели на едно и също и чуваме едни и същи обещания, но без резултат. Кой е основният фактор – безхаберието на институциите, презастрояването или пък, както все по-често стана модерно да се оправдават държавните органи – климатичните промени?

Фактор за валежите са климатичните промени, водещи до все по-чести екстремни прояви на времето, но за жертвите и щетите вината е другаде – коментира пред Радио България Борислав Сандов, еколог и бивш вицепремиер и министър на околната среда и водите:


"За щетите и жертвите са виновни небрежността или корупцията в зависимост кое от двете се е случило, за да бъдат нарушавани закони и да се изгражда инфраструктура в речни легла, или да не се управляват добре природните компоненти като горите, речните корита и урбанизираните територии. Конкретно за тези наводнения в началото на октомври, категорично можем да говорим за редица нарушения в закона, които са довели до жертвите и огромните материални щети в комплекса "Елените". Същото може да се каже и за Царево, където на всичкото отгоре се повториха процеси на същите места с единствената разлика, че преди две години имаше и човешки жертви."

Според Сандов е факт размиването на отговорността между институциите, но в същото време има и конкретни лица и институции, които носят пряка отговорност и следва да понесат и наказателна такава.

"Когато говорим за всички тези нарушения като премахване на реки от картите, за да могат да бъдат застроени тези терени, има главен архитект на общината, кмет, общински съветници. Когато говорим за контрола на тези строителни дейности – има Регионална дирекция за строителен контрол, РИОСВ, Басейнова дирекция. Това са конкретни институции – и местни, и държавни, които носят отговорност. И е време да им бъде потърсена и наказателна отговорност, особено на главните архитекти, които допускат такива нарушения на закона и позволяват на мястото на река да се появи аквапарк или хотел, например", категоричен е екологът.

За одит на устройствените планове, особено в рисковите зони и мораториум върху строителството в потенциално застрашени райони, настояват от Камарата на архитектите в България, които вчера излязоха със специална декларация. В нея професионалната организация посочва, че прекомерното, често незаконно строителство по крайбрежието и унищожаването на дюни, зелени площи и естествени дренажни системи превръща всяка буря в бедствие.

Вече имаме трайни промени в климата на нашата територия и ние трябва да се адаптираме, затова има национална и секторна стратегии и те трябва да се прилагат – напомня Борислав Сандов. Конкретно за наводненията следва да имаме по-здрави корита на реки и дерета, които при тези обилни валежи да изпълняват по-добре функциите си на водозадържане и водоохрана на прилежащите терени. Сред решенията на проблема с наводненията експертът изброява също по-доброто управление на горите, които задържат водата, изграждане на т.нар. ретенциозни обеми, които да задържат водата във високите места над селищата, почистването на речните корита, по-добрата информираност на населението и ранното оповестяване и др. Следва да се направят и структурни промени, защото очевидно областните управители и кметовете не могат да се справят, посочва Сандов.

Вижте също:


Снимки: БТА, БГНЕС 

По публикацията работи: Марта Рос

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството предвижда до 7 500 лв. за пострадали от наводненията домакинства

На днешното заседание на Министерския съвет са одобрени средства в подкрепа на пострадалите от наводненията, съобщи на брифинг министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.  "По 3000 лв. ще се дават като допълнителна подкрепа за..

публикувано на 08.10.25 в 12:36

Над 18 % е ръстът на бюджетните плащания за заплати и песнии

От началото на 2025 г. до настоящия момент, изплатените разходи за персонал, социални и здравноосигурителни плащания, в това число и пенсии, са с 18,2% повече спрямо 2024 г. – съобщи финансовият министър Теменужка Петкова. На редовното..

публикувано на 08.10.25 в 12:28

Проф. Калин Георгиев: Бесарабските българи съхраняват корените си непринудено

Българската интелигенция, която в голямата си част е демократично настроена, трябва да бъде популярна сред украинските българи. Същевременно цялата украинска култура и украинска интелигенция трябва да могат да достигнат до нас. Такова мнение..

публикувано на 08.10.25 в 11:17