Климатичните бедствия "изядоха" 1% от българската икономика през 2025 г.

публикувано на 09.10.25 в 11:10

Снимка: БТА

От началото на годината България преживя рекордни жеги, серия от опустошителни пожари и ново бедствие само преди дни – катастрофални води, които отнеха човешки животи. Климатичните промени вече имат своята цена – и тя расте с всяка изминала година. Според нов анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ) и университета в Майнхайм, те са стрували на Европа около 43 милиарда евро само през 2025 г. Но това са предварителни данни, които не отчитат последните природни катаклизми на континента, а годината още не е приключила. За целия ЕС щетите възлизат на четвърт процент от икономиката, но за България ударът е четири пъти по-силен.

Загубите у нас достигат един процент от БВП, или около един милиард евро – колкото бюджета на средно голям град. На практика това означава, че през 2025 г. всеки българин е "изгубил" по около 140 евро заради сушата и горещините, коментира Генади Кондарев, енергиен експерт от Черноморския изследователски енергиен център.

Генади Кондарев

Генади Кондарев пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Сходно е положението в съседна Гърция. Другите най-засегнати страни са Кипър и Малта. Защо ли? Защото са малки икономики, до голяма степен изложени на рискове, свързани климата. Иначе в абсолютни стойности големите икономики в Европа търпят и по-големи загуби. България не е достатъчно подготвена за нарастващите климатични рискове – инфраструктурата ѝ е остаряла, а новата често се изгражда без да се отчита изменението на климата.

Знаем, че сред причините за тежките щети и за загубата на човешки живот по Черноморието ни е по всяка вероятност строителство там, където не би трябвало да се строи. А събития, които преди са се случвали "веднъж на век", вече се повтарят все по-често. Пример за това са резките температурни амплитуди през тази година – топъл край на зимата, последван от студена пролет, което удари земеделието и вдигна цените на плодовете, а след това – горещ септември и снежни виелици още в началото на октомври. Затова е време да започнем да планираме и строим с мисъл за екстремното време, което вече е новото нормално."

Експертите предупреждават, че България е сред най-уязвимите държави в Европа – заради зависимостта си от земеделието и водните ресурси и ограничените възможности за адаптация и че са нужни спешни мерки.

"Възможностите са много и всичко това попада в сферата на адаптация – казва Кондарев. – Цяло лято говорим, особено покрай пожарите, за осигуряване на техника, която да гаси тези пожари, а не всичко да се прави от доброволци и с подръчна техника. Но в същото време трябва да мислим и за дългосрочните решения. Дали инфраструктурата ни – язовири, водни системи – е готова за новите климатични явления? В момента те са празни, но силни валежи могат бързо да ги препълнят. С повишаване на температурите бурите стават по-силни, засушаванията – по-тежки. Това лято ни показа, че България не е толкова богата на водни ресурси, колкото смятахме, а те се губят заради неподдържана инфраструктура и непрецизно управление и се стига до водни режими."

МОСВ: Язовирите са критично ниско запълнени, но не са причината за безводието

Климатологът проф. Георги Рачев: Вода има, но държавата не управлява ресурса правилно

Можем да правим повече – да опазваме почвите, да използваме и рециклираме вода разумно, за да не се подкопават възможностите за производство на храна. Но това изисква признание на проблема, както и планиране. Българското общество обаче трудно разпознава тези дългосрочни тенденции и често се подлъгва от популистки обещания, че няма нужда от действия. Прогнозите към 2030 г. са тревожни – загубите от климатичните промени може да достигнат от 3 до 5% от икономиката ни – казва Генади Кондарев и допълва:

"Говорим за едни промени, които могат да изтрият всякакъв икономически напредък. Ако годишно България губи от 3 до 5% от добавената стойност на икономиката си или не може да я осъществи, за какъв икономически растеж става дума! Сектори като селско стопанство са пряко засегнати. Също и туризмът, защото вече има части от сезоните, които стават непредсказуеми, ако човек иска да планира почивката си и пр. Едно екстремно явление може да унищожи активи в различни сектори, което прави ситуацията особено сложна."

Вижте още: