17 октомври 2025 година ще остане в историята като датата, на която министърът на културата на Унгария връчва документа, с който Традицията на българското градинарство в Унгария се вписва официално в регистъра на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е най-важното събитие през настоящата година за българската общност в Унгария, и то се случва в навечерието на Деня на българо-унгарското приятелство – 19 октомври, когато православната ни църква почита св. Иван Рилски Чудотворец.

През 2016 г. парламентите на България и Унгария приемат датата, за да се напомня за многовековните приятелски отношения между двете страни, което е и повод да се организират редица културни събития.

По този повод има поставена плоча в църквата "Св. София" в България, защото тъкмо там унгарският крал връща мощите на светеца. Подобна плоча има и в Средновековната базилика в Унгария, където са пребивавали мощите. Това също е много голям знак за отношенията между двата народа, защото в католическа базилика на български и унгарски е разказана историята на българския светец Иван Рилски. Дори тази година, по случай Деня на приятелството, президентът на Унгария ще гостува в Смолян, по покана на българския президент Румен Радев. Там ще има среща на високо равнище в къщата, където е живял Ласло Наги (1925-1978), известен като поет, преводач, художник и най-вече приятел на България и Унгария. Там ще има и театрално представление, в което ще участва и Габриела Хаджикостова, заместник-председател в Будапеща на Българското самоуправление и ръководител на театралната трупа. Така че дейността на българите в Унгария се представя и на такова високо равнище в България."

Градинарите-гурбетчии поставят основите на българската общност в Унгария

Опазването и популяризирането на традициите и достиженията на българското градинарство в Унгария има за цел да засили връзката на младите от българската диаспора с корените и да запази тяхната национална идентичност. Малко над 6 хиляди са хората, които в наши дни се самоопределят като българи в Унгария, казва ни Данчо Мусев, като всички те са разпръснати из населените места, където българите градинари са работили в началото на миналото столетие – около Будапеща, Печ, Мишковац, Дебрецен и мн. др.

Живата връзка с историята са документите на Дружеството на българите в Унгария, основано 1914 г. През 1916-а се основават църковното настоятелство и църковната община, а през 1918г. – българското училище, което до ден днешен съществува. Това са трите основни стожера, на които се крепи българската общност в Унгария.

Българското републиканско самоуправление себе си също е уникална организация, регистрирана през 1995г. по Закона за малцинствата в Унгария. В страната има 13 признати малцинства, като едното от тях е българското и правата му са залегнали в унгарската Конституция.

Няколко са етапите на преселване на българи в Унгария – третата вълна на български гурбетчии отива там след Освобождението на България от османско владичество (1878г.). "Тогава  с идея за по-добър живот тръгват десетки хиляди българи, най-вече от Великотърновския край" – подчертава председателят на Българското републиканско самоуправление, самият той трето поколение българин в Унгария.

"Те се заселват около големите градове и започва това градинарство и гурбетчийство. То се е предавало от поколение на поколение и аз самият съм израснал в градинарско семейство. Моят дядо, баща ми, всички са били гурбетчии. До ден днешен имаме оранжерии, отглеждаме домати, макар това да не ни е вече поминъкът. Били десетки хиляди българите през 1910 г. в Унгария. Дори местният парламент се е занимавал с това, че толкова голям брой българи работят в Унгария и винаги за Димитровден – на "деня на дялбата", те са се прибирали към България и така са изнасяли произведеното в страната им. Тенденциозно тогава унгарската държава започва да им дава земя и да заселва поне ръководителите им около Будапеща. Покрай тези промени се основава Дружеството на българите в Унгария и това е най-старата малцинствена организация, защото другите малцинства тук нямат подобни. Но едва ли и някоя друга от общностите ни зад граница има толкова старо организирано дружество."

• Българското градинарство стана нематериално културно наследство на Унгария

Въпреки двете световни войни, тези градинарски дружества не са престанали да съществуват юридически. Българските градинарски семейства са издържали чрез градините си големите градове. Унгарците по това време произвеждали само пшеница и картофи и не са имали познания как се отглеждат зеленчуците. "Тази традиция – на българското градинарство се подържаше много активно допреди 15-20 години и българите произвеждаха най-много", казва Данчо Мусев, и добавя, че с навлизането на продукция от свободния пазар и всички глобални промени, сега от българските градинари са останали не повече от 20 семейства, в които и най-младите продължават тази традиция:

"Освен градинарството като фактор в Унгария, винаги връзката на тези хора с България е била много силна и чрез дарения през 1953- 57г. се построява Българският културен дом в сърцето на Будапеща. Това е едно читалище с много оживена дейност. Тук има български ресторант, тук репетират нашите състави, част от сградата отдаваме под наем и на други малцинства, а също и за търговска дейност на унгарски фирми. Сградата е построена с дарения от 300 семейства, което също прави уникално нашето дружество. В тези трудни времена се опитваме да държим непроменено единството на тази малка българска общност. Искаме и нашите деца да продължат това, да научат български и да се гордеят, че са българи и да пазят ценностите, които сме наследили от гурбетчиите."