Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проучванията на български учен дават нови посоки в етнологията

Проекти на изследователи от 3 континента са вдъхновени от работата на терен на доц. Наталия Рашкова

13
Доц. д- р Наталия Рашкова
Снимка: Десислава Шапкарова

Когато приносът в областта на науката се превърне в база за следващи задълбочени проучвания, границите между държавите и континентите като че ли се стопяват – в пряк и в преносен смисъл. Именно това се случи по време на научната конференция "Терени и посоки. Етномузиколожки, фолклористични и антропологични измерения и перспективи", организирана от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) и Сдружение "Непознатите – Пловдив", посветена на 70-годишнината на доц. д-р Наталия Рашкова, оставила ярка следа в науката със своите задълбочени дългогодишни изследвания в областта на етномузикологията, културните политики и миграционните процеси на българския фолклор, с множество публикации в български и чуждестранни специализирани издания.


Събитието се превърна във вълнуваща среща между учени от Полша, Румъния, Германия, Казахстан и САЩ, а всяка от темите, представящи завършени и предстоящи проекти за изследвания в различни сфери от науката се базираше на резултати от дългогодишния труд на Наталия Рашкова. 


"С Наталия сме работили още от студентските години. Посетихме Сакар, Ивайловград, българските католици в Свищовския регион, Трънския край, българите в Унгария, прекосихме и южната граница и бяхме сред потомците на бежанците от Източна и Западна Тракия. От това се родиха и много добри публикации, като една от най-значимите е сборникът "Фолклор от Сакар", чийто записи и до днес се използват от местните, за да възстановят традициите си", сподели доц. Валентина Райчева и допълни:

Доц. Ирена Бокова (вляво), проф. Владимир Пенчев и доц. Веселка Тончева

"Няма по- голямо удовлетворение за един учен от това неговите публикации да бъдат четени, цитирани, да служат като вдъхновение за нови изследвания и да отварят хоризонти; няма по- голямо удовлетворение и от това – да възпиташ и обучиш свои последователи, които да се реализират в научната сфера и да продължат твоя път, каквито са успешните докторанти на Наташа. Ако трябва с три думи да опиша нейния научен принос, бих казала: "пътеки, следи, посоки"."

Проф, Любомир Миков - за шутовете в Европа през Средновековието

Срещата премина между задълбочеността на докладите и топлите думите на благодарност, мили спомени от експедициите за теренни проучвания и вълнуващи приятелски пожелания, отправени не само от колеги, но и от учебни заведения, институции и цели организации, а поздравителните картички на Полското национално радио, Международния фолклорен фестивал в Закопане (Полша) и българските общности зад граница, предизвикаха взрив от емоции в залата – чуйте ги в звуковия файл:

През първия ден от двудневната конференция проф. Владимир Пенчев от ИЕФЕМ - БАН представи едно от най-значимите проучванията на българската диаспора зад граница, проведено заедно с Наталия Рашкова и поясни:

Проф. Владимир Пенчев

"Бяха реализирани изследвания в Унгария и Чехия и беше логично фокусирането към Словакия, а по-късно и към Австрия т.е. към затваряне на кръга от изследвания на българските общности в Средна Европа. От друга, към Словакия винаги е имало интерес, заради битуващите там български градинари. Само ще добавя, че по почина на унгарците, в Словакия също има идея да се защити българското градинарство като нематериално културно наследство."

Малко по- късно доц. Веселка Тончева представи бъдещ проект, базиран на някои от проучванията на доц. Рашкова, но ориентиран към най-новите съвременни цифрови технологии, използващ сензорни системи, които чрез поставяне върху тялото на човек, ще предоставят информация за едно напълно иновативно изследване на българското традиционно танцуване.

Гл. ас Даниела Сименова- Коруджиева- за авторското право и изкуствения интелект

Останалите теми в конференцията обхващаха логистиката, музикалните практики, здравеопазването в Царство България, тракийските сватбарски оркестри, гайдарджийството, личността на шута по време на Средновековието и дори авторското право във фолклорните изпълнения и очертаващите се бъдещи проблеми, свързани с изкуствения интелект – все тематики, разгърнати с помощта на откритията на Наталия Рашкова и използвани като база от учени, работещи на територията на три континента.

Снимки: Десислава Шапкарова










По публикацията работи: Ергюл Байрактарова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На 24 май примата на българската попмузика ще пее в зала "Олимпия" в Париж

Лили Иванова ще пее за втори път в зала "Олимпия" в Париж. Концертът е насрочен за 24 май 2026 г. и е под патронажа на президента Румен Радев, информират от екипа на най-голямото име в българската поп музика. Лили Иванова отправя специални благодарности на..

публикувано на 18.11.25 в 10:34

Бивш служебен министър застава начело на българското посолство в Берн

Светлан Стоев е новият извънреден и пълномощен посланик на България в Швейцария. Указът на президента е обнародван на 18 ноември в "Държавен вестник". Стоев е дипломат от кариерата. Започва работа в Министерството на външните работи преди 40 години...

публикувано на 18.11.25 в 09:42

Стихиен южен вятър попречи на полетите до и от Летище София

Силен вятър в понеделник вечерта доведе до отклоняване на шест полета до Летище София и отмяната на други пет. Рейсовете от Малта, Франкфурт, Виена и Мюнхен се приземиха в Скопие, а от Бергамо и Варшава - във Варна. Полетите за София от Варшава,..

публикувано на 18.11.25 в 09:26