На 7 ноември възпоменаваме паметта на светите 33-ма мъченици в Мелитин и преподобни Лазар Галисийски.

Светите 33-ма войни мъченици Мелитински, Иерон и дружината му – Исихий, Никандър, Атанасий, Мамант, Варахий, Калиник, Теаген, Никон, Лонгин, Теодор, Валерий, Ксантий, Теодул, Калимах, Евгений, Теодох, Острихий, Епифаний, Максимиан, Дукитий, Клавдиан, Теофил, Гигантий, Доротей, Теодот, Кастрикий, Аникита, Фемелий, Евтихий, Иларион, Диодот и Амонит, пострдали за Христа през 298 г..

Свети Иерон бил кротък и добър християнин от Кападокия. Съимператорите Диоклециан и Максимиан (284–305) изпратили голям военен отряд, воден от Лизий, в Кападокия, за да изкорени широко разпространеното там християнство и да набере здрави и силни войници за императорската армия. Сред много други, Лизий избрал за военна служба и Иерон, който притежавал голяма физическа сила и ловкост, но той отказал да служи на императори, които преследват християните. Въоръжен само с дърво, Иерон обърнал в бягство изпратените след него войници и с осемнадесет съмишленици се скрил в пещера. Войниците на Лизий щурмували пещерата, но не успели да я превземат. По съвет на Кириак, един от приятелите на Иерон, Лизий вдигнал обсадата на пещерата и Кириак, след като успокоил Иерон, го убедил да не се съпротивлява на властите. Той и други новобранци, били изпратени в съседния град Мелитин.

Скоро Иерон имал видение насън, предвещаващо предстоящата му мъченическа смърт. 

Лизий предложил войниците, събрани в Мелитин, да принесат жертва на езическите богове. Иерон, последван от 32-ма войници, отказал, като открито изповядал вярата си в Христос. Тогава преследвачът заповядал непокорните да бъдат бити, а ръката на Иерон да бъде отсечена. Едва живи, мъчениците били хвърлени в затвора и обезглавени на следващата сутрин.

Богат и знатен християнин на име Хризантий купил главата на свети Иерон. Когато гоненията престанали, той построил църква на мястото на екзекуцията, където поставил честната глава на мъченика. Телата на всички мъченици били тайно погребани от християните и по време на строежа на църквата "Света Ирина" при император Юлиян, светите мощи на мъчениците били открити нетленни.

Преподобни Лазар Галисийски се подвизавал първо в манастира на свети Сава в Палестина, където прекарал десет години.

После бил ръкоположен в свещенство от Йерусалимския патриарх и се завърнал в родината си, като се установил в планина близо до Ефес, в Галисия. 

Там получил чудно видение: огнен стълб, издигащ се към небето, заобиколен от ангели, които пеели: "Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му". На място на видението той построил църква, посветена на Възкресението Христово, и поел подвига на стълпничеството. Скоро започнали да се стичат монаси към великия подвижник, жадни за духовните му напътствия и така бил основан манастир.

Свети Лазар починал на 72-годишна възраст, през 1053 г. Братята погребали тялото на светеца в стълба, където се подвизавал. Светителят бил прославен с много посмъртни чудеса.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".