През лятото на 2014 г. фотографът Филип Базен и философката Кристиан Волер обхождат България, като изследват поредица от самозапалвания в страната през 2013 г. Заснемат над 30 места, провеждат над 50 интервюта, документират общо 33 случая на самозапалване, повечето от които с фатален изход. Всички те са с различни мотиви, но неизменно се вписват в социален и политически контекст. С изключение на няколко по-ярки случая като този на фотографа Пламен Горанов, отнел живота си във Варна на 20 февруари 2013 г., те остават непознати за обществеността или са представяни в медиите като faits divers, незначителни произшествия.
Кристиан Волер и Филип Базен работят на терен и изследват случаите на самозапалвания във връзка с мащабните протести в страната през същата година. Резултатът е фотографската изложба "Под светлината на светулките", представена за първи път в България (в галерия "Униарт" в НБУ, до 14 ноември), 25 документални фотографии, основно места и пейзажи, придружени от инициали, и "прожекция в слово", озаглавена "Опожарена земя". Куратор на изложбата е Савина Топурска, някогашна студентка на двамата автори, придружавала ги из България.
Какво ги е подтикнало да създадат тази изложба?
"Онова, което ни подтикна да се захванем с тази работа през 2014 г. беше желанието ни да работим върху протестите, обхванали цялата страна през 2013 г. – отвръща Кристиан Волер в интервю за Радио България. – Избрахме да ги разгледаме през самозапалванията, защото ни позволяват да покажем един много краен жест, който същевременно осветлява социалната и политическа ситуация."
Дали обаче темата не е твърде жестока, твърде тежка, за да бъде обект на фотографията? Обръщаме се към фотографа Филип Базен:
"Избрах по-скоро концептуална, отколкото журналистическа перспектива. Естетическите принципи на документалната фотография са много отдалечени от фотожурналистиката. Дойдохме една година след събитията, така че нямаше останали следи. Интересуваше ме как пейзажът, снимката на дадено място може да бъде знак за нещо, което е съществувало, но от него не са останали белези. Идеята ни беше да отидем на всяко едно от местата, където това се е случилото, и да ги снимаме такива, каквито са в момента, когато ги откриваме. Получи се пейзаж на ежедневието, на действителния живот на хората. Не снимах крепости или красиви църкви, а обикновени места, хората, които са го преживели, семействата им, приятелите им, понякога самите тях, когато не са загинали. Това бе идеята зад фотографската ми концепция."

Изследването е съвместна работа на терен от две различни полета – фотографията и философията. Философката Кристиан Волер разказва за връзките помежду им :
"И двете работят върху политически въпроси. Филип не се занимава с журналистика, а с критическа документална фотография, като едновременно документира реалността и отправя към нея дистанциран, критически поглед. Аз работя в полето на политическата философия – същото е, става въпрос за критическа работа и по-специално върху политическата власт. А протестите са именно начин да се погледне критично към властовите механизми. В случая интервюирахме хора, направили опит да се самозапалят, но оцелели, семействата на онези, които не бяха оцелели и други, активисти или хора от социалния им и политически антураж, които също имаха поглед върху жеста им."
За двамата автори на изложбата България е откритие. Не знаят нищо за страната, преди да я обходят през лятото на 2014 г. "Направих много снимки и се заинтересувах от паметниците от режима преди падането на блока през 80-те години – подема фотографът Филип Базен. – Бяхме в Шумен, Стара Загора и т.н. Цялата тази монументална програма е много впечатляваща и в нашата страна нямаме неин еквивалент. Във Франция няма монументалност от 20. в. Имаме църкви, замъците на Лоара, Нотр-Дам, но те не са аналог на това, така че беше голямо откритие."
Актуална тема предвид дискусиите около съдбата на паметниците на тоталитарния режим…
"Не мисля, че можем да отречем историята и да се правим, че нищо не е съществувало, така че въпросът е труден – заявява фотографът. – Много говорихме за демонтирания паметник в центъра на София. Може би едно от решенията е да се мине през осъзнаването им като културно наследство и през музея, който позволява да се гледа различно на нещата. Ако вземем примера на класическата религиозна живопис, с която са пълни музеите ни, някога целта на тези произведения е била пропагандна. Когато са в музей, са освободени от религиозната пропаганда, гледаме на тях другояче."
Откъде идва поетичното заглавие на изложбата – "Под светлината на светулките"?
"Беше намерено след много размисли. Според мен двамата автори държат да се отбележи, че този проект не представя самозапалването като трагично събитие, нито цели да събуди съжаление към тези хора, а търси критическия аспект и позитивната сила на жеста. "Под светлината на светулките" е символ на огъня, който може да освети индивидуалната им, но и колективната ситуация на страната."
Светулките са образ, въведен от италианския писател и режисьор Пиер Паоло Пазолини, обяснява Филип Базен.
"Той показва как цяла една италианска регионална култура изчезва, смачкана от уеднаквената капиталистическа култура. В различните италиански райони остават неща в езика, в архитектурата, в поведението на хората, които произвеждат светлинки в спускащата се над страната нощ на униформизацията. Терминът в последствие е използван от много хора в полето на фотографията, както и от френския историк на изкуството и философ Жорж Диди-Юберман Georges Didi-Huberman. В интелектуалния ни и мисловен свят светулката е символ на онова, което може да ни осветли в замъгляващата действителността неяснота."

"Светулката е съвсем мъничка – допълва Кристиан Волер. – Част е от микрополитиката, т.е. нещата, които изглеждат съвсем дребни, но в крайна сметка създават цяла вселена, за разлика от макрополитиката, която е масивна, налага се, но често е колос на глинени крака и е дотам отслабена от собствената си нелегитимност, че е принудена да упражнява сила. Щом една власт прибягва до силата, значи е уязвима. Светулките като микрополитически мотив показват разпространението на съпротива, която накрая побеждава."
Снимки: Косьо Хаджигенчев, Pixabay
В петък минималните температури ще са от 5 до 10°, в София ще е около 6°. През деня ще е облачно и с валежи, на повече места преди обед. В Северозападна България количествата ще са по-значителни. Почти без валежи и с временни разкъсвания на..
Вицепремиерите и министри на транспорта Гроздан Караджов и Александър Николоски подписаха в Гюешево Споразумение за начало на изграждане на жп тунел между България и Република Северна Македония. Съоръжението е част от транспортния коридор "Западни..
На 27 октомври в Брюксел се състоя първото заседание на Акцията CA-24150 "Ценности в турбулентни времена: навигиране в социалните промени и предизвикателства (VISTA)". Тя е част от програмата за Европейско сътрудничество в областта на науката и..
Тазгодишният празник на бесарабските българи, който отбелязваме ежегодно на 29 октомври, прерасна в поредица събития, посветени на българската..
На 27 октомври в Брюксел се състоя първото заседание на Акцията CA-24150 "Ценности в турбулентни времена: навигиране в социалните промени и..
На 72 години ни напусна режисьорът Росен Елезов. Той беше сред водещите имена в българското кино и телевизия, познат с десетки документални и игрални..