10
Тесен се оказа храмът, посветен на Архистратизите Михаил и Гавриил в Хага, за да побере всички, дошли да отбележат празника на небесните сили и на българския храм в града.
В деня, в който светата Православна църква отбелязва празника Събор на свети архангел Михаил и другите небесни безплътни сили, наричан още Архангеловден, православни християни от различни националности се стекоха в българския храм "Св. св. архангели Михаил и Гавриил" в Хага, за да влязат в радостта на Българската православна църковна община "Св. Паисий Хилендарски" и почетат нейния престолен празник.
Празничното богослужение бе възглавено от кириарха на Западно- и Средноевропейска епархия Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний в съслужение с протойерей Стоян Бербатов от БПЦО "Св. Иван Рилски", Люксембург и за цяла Белгия, и енорийския свещеник за църковната община в Хага свещеник Николай Николов.

Песнопенията бяха изпълнени от хорова формация от общината.
След светата Литургия митрополит Антоний говори за ангелското войнство и тяхната роля в историята на света и човечеството от Сътворението до днес, за ролята на ангелите за всеки от нас и почитта на Църквата към тях, като вестители на Божията воля, бързи помощници и закрилници за християните и верни и служители Божии. Митрополит Антоний призова да отхвърлим страстите и греховете: гордостта, егоизма завистта... и да дерзаем да придобием добродетелите на смирението, покаянието, кротостта и най-вече да възрастваме в любовта, като имаме за помощници в тази духовна бран светите ангели небесни.

Той изтъкна, че когато отпадаме духом, изпадаме в отчаяние и униние, трябва да помним, че имаме за бързи помощници и закрилници ангелите Божии, които да ни върнат към Бога и към делото на нашето спасение, към онази любов, която Христос ни показа със Своята саможертва и която е залог за нашето единство и спасение. Архиереят припомни, че преди 25 години, през 2000 година, тук, в този храм, за първи път е отслужена света Литургия за българите в Нидерландия. А днес, години по-късно, този храм е духовен дом за нашите сънародници и е отворен за всяка търсеща Бога душа.
Негово Високопреосвещенство изтъкна, че Христос е и ще бъде посред нас, бидейки верен на думите Си "където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях". В заключение той припомни всички потрудили се за тази общност и особено приснопаметния отец Йоан Манев, послужил вярно и достойно на Църквата Христова и изрази увереност, че той и днес предстои пред Божия престол и възнася молитви за всички нас. Благодари на църковните настоятели, на църковния хор и на всички, които възрастват във вярата и спасението в този храм и в тази община.

Храмът "Св. св. архангели Михаил и Гавриил" на ул. Bakkerstraat № 57a, се ползва от БПЦО "Св. Паисий Хилендарски" от 2000 г., но бе придобит от Западно- и Средноевропейска епархия на БПЦ-БП за нуждите на нашите сънародници в Нидерландия през 2018 г., на 28 март. Средствата за закупуването на имота бяха отпуснати от Министерския съвет на Република България. Заслуги за това богоугодно дело освен митрополит Антоний имат и тогавашният посланик на Република България в Кралство Нидерландия г-н Румен Александров, българският свещеник по това време в Хага Йоан Манев, доц. Д-р Мария Кьосева – юридически съветник на Св. Синод, и Боряна Петкова, магистър по нидерландско право на университета в гр. Лайден.
Впоследствие сградата претърпява сериозен ремонт и днес интериорът е придобил вид на православен храм.

Не само православните българи, но и православните християни в Хага и околността – Амстердам, Ротердам, Утрехт – могат да се черкуват в него. В Нидерландия има добра развита инфраструктура и пътуването от 30 – 45 мин. не се смята за пречка или проблем.
Гръцката и Руската Църкви имат свои храмове в тези градове, но има голям брой православни гърци, румънци, руснаци, украинци, грузинци, нидерландци, сърби, които поради лични причини или географско удобство биха предпочели да посещават службите в българския храм.

Според статистиката за 2014 г. в Нидерландия е имало 6000 деца с български произход на възраст 6 – 18 години, регистрирани в училище, което предполага около 20 000 официално регистрирани българи. За 2018 г. този брой нараства на 30 000, но това не е реалното число, тъй като голяма част от българите пребивават без адресна регистрация. Известно е обаче, че темпото, с което нараства българската имиграция в Кралството, е около 2500 души годишно. Според неофициални данни, базиращи се на полицейски статистики, в Кралство Нидерландия, под една или друга форма, годишно пребивават над 500 000 души, притежаващи български паспорти. Най-голяма е концентрацията в региона около Хага – Ротердам. 30% от учещите в Хагския университет са българи. Това определя един значителен сегмент сред младите хора, които са предимно от български произход и са православни християни.
Енорийският и културният живот в Българската православна църковна община "Св. Паисий Хилендарски" я превръщат в естествено средище не само на православния християнски живот, но и на културно-просветните инициативи на общността в новия им молитвен дом "Св. св. архангели Михаил и Гавриил", така че да станат сериозен фактор в религиозния живот на Нидерландия.
Правителството одобри нова програма за подкрепа на организации на български общности от Албания, Сърбия, Косово, Украйна и Молдова и на граждани от Северна Македония с българско самосъзнание за периода 15 октомври 2025 г. - 31 декември 2029 г. Това съобщи..
Своето младежко оживление, настроение и цвят внесоха при гостуването си в БНР учениците от българското неделно училище " Д-р Петър Берон", които пристигнаха от Ларнака. В момента групата от Кипър - 16 ученици на възраст от 14 до 19 години, е на..
Преди близо два века, през далечната 1838 г., бесарабският архиепископ Дмитрий Кишиневски и Хотински освещава величествения православен храм "Свето Преображение Господне", построен с доброволни пожертвования и труд от българските преселници в Бесарабия...
Българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий", което се намира в центъра на гръцката столица, събра десетки гости и приятели за своето голямо..
Документалният филм "Другата България", направен като проект на студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов",..