Да бъдеш в пленарна зала е проява на патриотизъм и отговорност

"Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но това се разбира от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа" – така председателят на Учредителното народно събрание митрополит Антим Видински, първият български екзарх, се обръща към народните представители в новоосвободена България. Датата е 14 април 1879 г., а на 16 април същата година първата Конституция на България – Търновската конституция, е гласувана и подписана от депутатите на Учредителното събрание. Това е правната основа, върху която започва изграждането на новата българска държава след Освобождението (1878 г.) през XIX в.

Участват 230 народни представители от земите на бъдещото Княжество България и специалният представител на княз Дондуков-Корсаков – Сергей Лукиянов, който е и автор на проекта за българска конституция. Не са допуснати до участие представители на българите от останалите под Османска власт земи – Тракия и Македония.

В Учредителното събрание участие взимат 117 български депутати – това са председатели на висшето духовенство, председатели на окръжни съдилища и други институции, 89 депутати са избрани от населението и 24 са назначени пряко от княз Дондуков-Корсаков като представители на различни общности в България.

Рисунка: Оскар Май

Задачата на Учредителното събрание е да изработи основния закон на Княжество България. Открива се на 10 февруари (стар стил) 1879 г. от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Народните представители в Учредителното събрание не са случайни хора: значителна част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, 2/3 от всички депутати владеят френски език, а половината – френски и други езици. Около 70 души са активни участници в националноосвободителното движение. Като професионално занимание най-много са представителите на възрожденската интелигенция – учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари. Но сред депутатите има и търговци, занаятчии, селяни. От всичко това можем да направим извод, че въпреки дългото османско владичество българският народ е в състояние да излъчи достойни и способни представители, които имат далновидност и то в непозната за тях дейност – парламентарната. Сред депутатите са първите строители на съвременна България, както ги нарича в знаменитата си книга историкът Симеон Радев.

Заседанията в Търново се наблюдават и от представители на държавите, подписали Берлинския договор – на Германия, Франция, Англия, Италия, Австро-Унгария, Русия и Турция. Идват и журналисти от европейски вестници – представителят на Англия съобщава за кореспонденти на "Таймс" (Тhe Times) и "Стандарт" (The Standard).

"И понеже в Търново е била най-голямата зала в тогавашна България и все още е бил жив споменът, че Търново е центърът и столицата на България преди падането под турска власт, именно в Търново се събира Учредителното народно събрание" – обяснява историкът д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей в старопрестолния град, част от който е Музеят "Възраждане и Учредително събрание".

Иван Църов

Иван Църов пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Другото, което е много интересно за това време, е че няма нито едно отсъствие от заседанията на депутатите. Единствено един селянин пише до молба, с която моли председателя на НС да го освободи за три дни, за да заведе болната си дъщеря на доктор в Русчук (Русе). Това говори, че хората са се отнасяли съвсем съвестно към работата си като народни избраници. Има и друг интересен момент – започват заседанията, започват и бурните страсти на участниците. След откриването на Учредителното събрание същите представителите на Македония, Източна Румелия и Одринско са се събирали в училището към църквата "Св. Никола" в Търново, където са продължавали с обсъждането на въпросите, които са повдигани през деня на заседанията на Учредителното събрание. Те са имали влияние върху депутатите, върху тези, които са искали да въведат новото, модерното. Така че либерали, консерватори и всякакви идеи са минавали тук, но основната идея е била съграждането на нова България, на нова държава, която да бъде равна с другите. Започват заседанията, председател е митрополит Антим I, обаче се оказва, че още първите дни страстите започват буйно да се разгарят от викове и трудно се овладява събранието. Председателят изпраща разсилния от общината, за да намери звънец.

Той отива в едно турско училище и донася един звънец. Той е голяма ценност за музея днес, веднъж защото е изпълнявал функциите в Първото народно събрание и второ, защо е едно бижу, направено от месинг и инкрустирано с камъни, което е изработено през 1472 г. някъде в Персия. А на една от сферите, където са съставните му части, има гравиран стих от Корана на фарси. Изключително интересна вещ. Любопитното е, че всеки ден това, което се приема, се стенографира, вечерта се разпечатва и през нощта се отпечатва от печатницата, която Любен Каравелов заедно с един свой съдружник са организирали в подземията на сградата, а на сутринта вече депутатите са разполагали с разпечатаните протоколи от заседанието от предишния ден."

Скоро в Музея ще бъде направена и възстановка на печатницата – споделя намеренията си като директор на институцията д-р Иван Църов.

Звънецът на Учредителното събрание

Макар и неопитни в държавните дела, хората, подписали Търновската конституция, са били визионери. "Техният поглед е бил с години напред, а не просто за утрешния ден, това е разликата между депутатите тогава и сега" – казва още Иван Църов.

А иначе Търновската конституция е променяна и допълвана много пъти. През 1946 г. тя е заменена от т.нар. Димитровска конституция, с която се променя държавното управление и става от монархия на република – припомняме си от уроците по история.

Самата сграда, в която е изготвена и гласувана Търновската конституция, е проектирана и построена от най-известния строител по онова време – възрожденския майстор Кольо Фичето. "В нея винаги са били настанявани административни служби като общината, съдът и някои други" – продължава разказът на историка д-р Иван Църов, който определя сградата на Учредителното събрание като една от съвременните емблеми не само на града, но и въобще на България:

"В непосредствена близост се намира малък площад, който около 400 години е било център на Търново и, както е обичайно в един град в Османската империя, около този център са разположени някои от сградите, които почти са задължителни в градоустройството от онова време. Естествено конакът, най-важната сграда, където протича целият административен живот, а до конака съвсем логично се намира затворът. До него е и дебоят, това е и досега съществуващата сграда на стария архив, който, разбира се, има и съвременна сграда. На мястото на тази съвременна сграда на държавния архив навремето е бил местният съд. Почти всички градове в Османската империя са били устроени по този начин. Кольо Фичето построява тази сграда в рамките на 2 години, от 1872 до 1874 г., когато вече е била готова и започва да функционира. Има и още един интересен момент – Васил Левски, след като е арестуван в Къкринското ханче и е отведен в Ловеч, там вече е бил разпознат, но не са били на 100% уверени дали това е Апостола и го докарват в Търново, където остава в затвора до конака. На следващия ден се събира един съвет от турци и българи, които официално го разпознават започва съдебният процес срещу него. Но, след като се установява, че той е най-търсеният по това време в Империята комита, решават и го откарват в София. Така Апостола престоява три денонощия в затвора тук" – връща се назад в историята д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново, част от който е Музеят "Възраждане и Учредително събрание"

Вижте също:

Снимки: БТА, museumvt.com, Facebook /Регионален исторически музей - Велико Търново