На 6 ноември в Лос Анджелис новата фондация Bulgarian Classical Concerts – Los Angeles официално започна дейността си с камерен концерт, в който звучаха творби на Панчо Владигеров, Марин Големинов, Георги Андреев, Пенка Кунева, Пламен Донев и Ирина Чиркова. "Български класически концерти – Лос Анджелис" е основана от цигуларката Благомира Липари и композиторката Пенка Кунева, заедно с режисьора Джордж Никълас. Според официалния сайт организацията "е посветена на популяризирането на българските класически композитори и световни шедьоври пред по-широка публика", а основните ѝ ценности са: "общност, най-високо артистично майсторство, култура, приобщаване".

В деня след събитието успешната цигуларка Благомира Липари сподели пред Радио България: "Концертът снощи мина прекрасно. Мисля, че на хората много им харесва фактът, че имаме "Български класически концерти в Лос Анджелис" и обществото тук приема с голяма радост новата инициатива. Имаме подкрепа от музиканти от Лос Анджелис, от културни дейци от Ню Йорк, от различни точки на САЩ и от други места на планетата, където има българи и се радват за новото начинание. Поканили сме за нашия сезон много известни български музиканти и се надяваме да продължаваме все така напред и нагоре".
Родената в Шумен Благомира Липари е завършила НМУ "Любомир Пипков" и НМА "Проф. Панчо Владигеров" в София като възпитаничка на именити цигуларки: проф. Евелина Арабаджиева и проф. Евгения-Мария Попова. Докторската си степен по музика получава в Музикалното училище към Държавния университет на Луизиана (LSU School of Music) в Батън Руж под ръководството на проф. Кеворк Мардиросян. Там специализира и оркестрово дирижиране. Изключително активен и разностранен музикант, през 2023 г. в Чикаго Благомира бе удостоена с медал "Иван Вазов" от Агенцията за българите в чужбина за значителен принос към българското изкуство и култура по света. Липари е лауреат и на награда (Exceptional Prix) от Международния конкурс за камерна музика в Нерпелт - Белгия. Съосновател и концертмайстор на New Millennium Orchestra of Chicago и член на изпълнителния борд на National Music & Global Culture Society в Ню Йорк. Била е съпредседател на популярните "Български концертни вечери в Ню Йорк". Сред сцените, на които се е изявявала, са Карнеги Хол и Линкълн център в Ню Йорк, музеят "Гети" в Лос Анджелис, Станфордският и Чикагският университет, Orchestra Hall, Columbia College и Harris Theater в Чикаго и Парижката консерватория.

С композиторката Пенка Кунева Благомира се запознава през ноември 2024-та, във връзка с изложбата "Антична Тракия и класическият свят" в музея "Гети". Тогава в Лос Анджелис гостува Панагюрското златно съкровище, а Благомира трябва да организира представяне на българска музика, която да кореспондира с нашите скъпоценности. На официалното откриване на изложбата звучат най-известните български композитори, но тя решава да включи и съвременни творци.
Пенка Кунева откликва с радост и изложбата е открита с нейната композиция Еarth ("Земя"), от албума Women Warriors: The Voices of Change, удостоен с "Грами". "Получи се прекрасен празник на българската култура – "Златните съкровища на България" със златни музикални съкровища от България" – спомня си Благомира.
Скоро след това идва идеята за "Българските класически концерти – Лос Анджелис". "Имаме много уникални композитори, които, за съжаление, не са добре познати извън рамките на България. Всеки път, когато свиря българска музика, хора от различни националности откликват много добре" – твърди цигуларката. Идеята се утвърждава на 21 март 2025 г. Липари е участвала в подобна инициатива - "Български концертни вечери в Ню Йорк". Има ли нещо общо между двата проекта:
"Аз съм работила в "Българските концертни вечери в Ню Йорк" за кратко време, докато бяхме там с моето семейство и беше изключително приятно, тъй като това е прекрасна организация и работи много добре. Те са вече 20 години заедно. Да, идеята беше да е нещо подобно, но да не е точно същото като тях. Нашата организация е изцяло за българска музика. Повечето от програмите ни са само с български творби. Тук-там слагаме западни произведения, които да кореспондират - или по стил, или по години с композиторите. По този начин се прави връзка с известните западни автори и българските им съвременници".

Ако Концертните вечери в Ню Йорк представят по-скоро българските интерпретатори, тези в Лос Анджелис са посветени специално на родните композитори и това е изключително ценно, защото творците ни наистина не са познати по света. Благомира Липари има специална връзка с творчеството на големия ни цигулар и композитор Петър Христосков, когото нарича "един от най-големите педагози на ХХ и ХХI век в България": "Той е възпитал много известни български цигулари от така нареченото "златно поколение". И е прекрасен композитор! Много интересни български фолклорни елементи, вплетени в класическия стил. Моята дисертация е върху влиянието на българския фолклор в Сюитите и Рапсодиите на Петър Христосков и уникалното звучене на неговите произведения, съчетаващи оригинален български фолклор със западни традиции".

Тя споделя, че при всяка възможност изпълнява неговите Капричии за соло цигулка, сравнявани с тези на Паганини и с удоволствие ще ги включи в следващия концерт на новата фондация – на 5 март 2026-та. "Петър Христосков е направил изключително много за развитието на българската музикална школа и много се харесва от публиката! Имам един проект с художничката Кина Бъговска, в който изпълнявам само негови произведения. Предстоящата изложба на Кина – "Българско национално наследство", ще бъде представена на 21 февруари 2026 г. в Чикаго, а аз отново ще свиря само музика от Петър Христосков".
Споменатата художничка Кина Бъговска, която от десетилетия е важна фигура в културния живот на Чикаго, пише за Благомира: "Тя е чаровно, сияещо създание, изтъкано от усмивка, доброта и талант и когато засвири усещаш радостни вибрации около себе си".
Цигуларката коментира скромно: "Обичам да се усмихвам и се надявам наистина по този начин хората да се чувстват около мен, когато свиря аз". Дали тези качества идват от името ѝ: Благо-мира, блага, мирна, предназначена да носи благост и мир? "Не знам дали е от името, но обичам да съм сред хора и да правя нещо за обществото, да давам от себе си. Това ме прави щастлива. Мисля, че е важно за всички нас да дадем нещо - където живеем, за хората по света. Така че се надявам чрез усмивка и чрез моите изпълнения хората да се чувстват добре около мен и да обичат музиката".

Пътят ѝ в изкуството започва от родния Шумен и от концерт в читалище "Добри Войников", на който я води баба ѝ. Благомира е на шест, това е първият класически концерт в живота ѝ и тя остава поразена от прекрасната солистка, която свири Бетовеновия концерт за цигулка. "Това беше за мен … нещо ново, което и аз исках да правя, беше толкова прекрасно! Така се запалих по цигулката, исках да свиря и баба ми ме записа при моя кръстник – Веселин Спиров, който беше известен педагог в Шумен. Негови ученички са моята професорка – Евгения-Мария Попова и проф. Гинка Гичкова. След това продължих в София при проф. Евелина Арабаджиева, а в осми клас влязох в Музикалното училище с цигулка".
Въпросът кого счита за най-важен ментор в живота си тя намира за много труден: "тъй като всеки учител, който съм имала, ми е дал много. Но като цяло най-дълго съм била при проф. Кеворк Мардиросян – тук, в САЩ". Името на проф. Мардиросян се изрича от всички негови възпитаници с огромен пиетет: "Да, Кеворк Мардиросян е направил толкова много за толкова цигулари, виолисти, виолончелисти, други инструменталисти, тъй като той преподаваше и камерна музика. Освен че е невероятен цигулар и педагог, самото отношение към музиката - как да я обичаме, как до всеки детайл да изработваме всичко, изцяло дължа на него. Той беше като наш баща – за всички, които бяхме в Университета... Невероятна личност!". Негова е идеята и за темата на дисертацията на Благомира - за Петър Христосков.

Според Липари музикалното образование в САЩ е на много високо ниво във всяка една област, тъй че дори студенти от Западна Европа могат да научат нещо ново. Тъй като в Америка има хора от цял свят, школата е силна, взела е най-доброто от всички останали. Пътят ѝ на музикант в САЩ е бил доста труден, но е извървян с радост. Заради работата на съпруга ѝ – Джоузеф Липари, семейството им многократно се мести в различни градове: от Луизиана в Чикаго, оттам в Сиракюз (щата Ню Йорк), след това в самия Ню Йорк, обратно в Чикаго, Колорадо, накрая – Лос Анджелис. Навсякъде тя трябва да започва отначало, но така създава контакти. Познава музикалните кръгове във всички споменати градове и продължава да поддържа връзките си, а днес това е голяма помощ в дейността като президент на Bulgarian Classical Concerts - Los Angeles. От професионалните си постижения с удоволствие си спомня:

"В Чикаго беше много приятно, защото в продължение на десет години имах камерен оркестър - New Millennium Orchestra, който беше доста иновативен. Имахме класически програми, но и много съвременни. Например в Чикаго сме промотирали инициатива за обработване на вторични суровини в града и програмата беше: Бетовен – Четвърта симфония в първата част, а във втората част – диджей ремикс на тази симфония с танцьори. Политици от Чикаго ми връчиха сертификат за този концерт. От "Кенеди център" също имаха интерес към нашия оркестър, беше много хубав проект. За съжаление ние трябваше да се преместим в Сиракюз, но там пък се свързах с Обществото за нова музика".
Един от проектите на това общество, в който Благомира участва, е компактдиск, озаглавен Music Here & Now, стигнал до първи тур на наградите "Грами".

"След това в Ню Йорк работих в "Българските класически концерти" - също изключително силен и много приятен момент за мен. С Лора Чекоратова и Ани Стойчева (успешни български пианистки в Ню Йорк – бел. авт.) се познаваме от Музикалното училище. С Ани Стойчева съм свирила и камерна музика заедно. Беше много приятно да работя с тях. В Лос Анджелис също се запознах с прекрасни хора – като Пенка Кунева... Тук вече имам близки приятели. Някои от тях са музиканти, някои не са. Тук ми харесва и мислим тук да си останем. Надявам се…"

В момента Благомира преподава в няколко музикални училища и академии в Лос Анджелис и споделя, че много обича професията на педагога, защото по този начин "дава нещо на бъдещето". Учениците ѝ са от 4 до 25-годишни: "Имам 26 ученика в момента. За мен е интересно да работя с деца и младежи от всякаква възраст. На всеки може нещо да се покаже, да дам от себе си. Имам добри ученици в момента и съм щастлива с това, което правя".
Собствените ѝ две деца обичат музиката, свирили са на различни инструменти, но не искат да стават професионални музиканти. Дъщеря ѝ се е насочила към психологията, малкият син обича баскетбола, харесва математиката: "За мен е много важно те да си изберат това, което ги прави щастливи... Аз с удоволствие подкрепям техните интереси, които се сменят понякога, особено с нашите местения, но давам личен избор на това, което ги влече. Защото вярвам, че когато човек обича това, което прави, той го прави с голямо желание и по най-добрия начин, на най-високо ниво, тъй като влага сърцето и душата си в професията си".
В какво друго вярва?
"Вярвам в добротата у хората, във връзката между хората, в надеждата в бъдещето. Това ми даде сила да започнем тази фондация, в която да обединяваме хората, да си подадем ръка с други организации, да включим хора от Лос Анджелис, от други точки – където и да са. Да се чувстват добре дошли и да им дадем подкрепа в това, което правят". Със сигурност "Български класически концерти – Лос Анджелис" е една сбъдната мечта. За какво още мечтае?
"Всъщност мечтите ми са в тази област. Тази организация да се разрасне, други хора да правят нещо подобно, да е пример за всички нас. Това за мен е важно. Но като цяло – да направим нещо за българската музика, за България тук. Да помогнем с каквото можем. Въпреки, че сме извън рамките на България, се чувстваме силно свързани с нашата страна".
Първото, за което се сеща, когато чуе България е: "Топлина. Нашата култура е много, много топла, много спонтанна и се чувствам много добре, когато се прибера в България. Моите деца също много обичат България и споделят: "чувстваме се много удобно, защото хората казват това, което мислят… разбираме директно кой как мисли. Много ни харесва културата, храната и топлите отношения между хората. Всъщност можеш да си говориш с някого и много бързо да се сприятелите" – това мислят децата ми. А за мен България си остава моята родина. Аз съм родена там, имам дълбока връзка с нашите традиции, с нашите емоции, култура, наследство. И това е, което аз влагам в музиката. Влагам цялото си сърце и душа, което идва от нашата култура".
Снимки: БТА, bgclassicalconcertsla.org, Генерално консулство на България в Лос Анджелис, личен архив на Благомира Липари, Facebook/ Penka D Kouneva

Българският филм "Денят, в който тя ще се роди" на режисьора и сценарист Емил Спахийски (б.р. в съавторство с румънския режисьор Богдан Мурешану), по едноименния разказ на писателката Йорданка Белева, спечели Наградата на публиката на 12-ото издание..
10 години и 18 000 публикувани кадри – това е равносметката на Иван Шишиев, позволил си да погледне за кратко назад към изминалото десетилетие. Години, в които запечатва безброй моменти, лица и символни места в българската столица. Страницата..
На 11 септември Националният филхармоничен оркестър и неговият главен диригент откриват сезон 2025/2026 с два абсолютни класически хита: Концерт за пиано и оркестър №1 и Симфония №4 на Пьотр Илич Чайковски – един от най-обичаните класици на всички..
Филмът "Граница на нашите мечти. Христо и Анани Я." днес в Берлин закрива закрито второто издание на Седмицата на българското документално кино..