Случай с прегазено от лекар куче в столичен квартал, предизвика вълна от обществено негодувание и организирането на протест в София, който ще се състои днес пред Военномедицинска академия – лечебното заведение, в което работи медикът. Междувременно от болницата обявиха, че Ненад Цоневски няма да упражнява дейността си до приключване на разследването, а информацията, че той е напуснал страната ни се намира на територията на родната си Северна Македония остана непотвърдена от говорителя на Софийската районна прокуратура Николай Николаев, който обяви, че към вчерашния ден, няма данни от Гранична полиция, лекарят да е напуснал страната.

Последният случай на нехуманно отношение към животно, станал известен като "инцидентът с кучето Мая", както и още няколко подобни през последните месеци, са огледало на обществения морал – посочи в интервю за Радио България социалният психолог доц. Николай Димитров.

"Хубавото, ако мога да нарека нещо хубаво в тези случаи е, че като последица те разкриват, че в България се формира нов тип колективна чувствителност – емпатия към животните като част от човешкия морал изобщо. Обществото не стои пасивно и не просто осъжда, а преосмисля собствената си идентичност чрез реакцията си към подобни инциденти. Подобни случаи са не са просто криминални случаи, а, смея да кажа, и етични тестове за зрелостта на колективното съзнание."

Той акцентира на силния психологически контраст, който провокира професията на извършителя – в случая той е лекар.

"Това поражда много силно морално раздвояване в обществото – как човек, чиято роля е да спасява животи, може да извърши убийство. Този контраст, освен преживяването на проблем от страничните наблюдатели, може да провокира загуба на доверие в институции, които се възприемат като морални стълбове, в случая здравеопазването – какви хора работят в тази система и дали хуманните лекари може да си позволят да постъпват нехуманно към животни."

Психологът смята, че обществената реакция в случая, е оправдана и логична:

"Жестокостта към животното се възприема като нарушение на моралния код и ред и на самата идея за човечност. Колективният протест и публичното осъждане са социални механизми за възстановяване на моралното равновесие."

Всяка форма на насилие, независимо дали над хора или животни, трябва да бъде наказвана и възпирана – е категоричната позиция на Animal rescue, неправителствена организация, грижеща се за бездомните животни. Ето как хората, които прибират, социализират, кастрират и намират нови домове за попадналите на улицата четириноги гледат на случаите на нехуманно отношение към тях:

"Истината е, че бездомните животни стават изключително лесна жертва на насилие, тъй като рядко се проверява къде е и какво е съответното куче. Това е, защото държавата не изпълнява функциите си на контролиращ орган – обяснява съоснователят на Animal rescue Надежда Станчева. – Вече 15 години повтаряме една и съща мантра в интервюта, статии и работни групи, че държавата трябва да контролира домашните любимци и търговията с тях. Задължително е чипирането на всяко едно куче, но няма да има резултат докато държавата не започне да го проверява и ако не е изпълнено, да наказва – това е един закон, който разчита на добрата воля на хората. Ако всяко едно куче, закупено от зоомагазин се регистрира на неговия собственик, утре, когато се озове на улицата, ще има кой да бъде дори и само глобен, но този човек със сигурност ще помисли дали да изхвърли следващото си куче."

В България има Зоополиция, но според Надежда Станчева тази структура съществува само на документи и тя не работи ефективно по случаи с насилие над животни:

"Тя е с малък ресурс и правомощия – това са полицаи, които се занимават с нормална полицейска дейност и когато има случай на насилие към животно, хората могат да се обръщат към тях. Само че за цялата страна, броят им е едва няколко души, така че очевидно не е това формата, в която трябва да се прилагат законите."

Надежда Станчева сигнализира и за друг проблем, който съществува от доста време, свързан с другия най-разпространен вид домашен любимец – котките.

"Няма единна база данни за микрочиповете, поставяни на котките, тоест дори да чипираме една котка, този номер не води до никого. Това е проблем, тъй като хем е задължително котката да бъде чипирана, например, за да пътува със собственика си, както и при купуване и осиновяване, хем този чип не дава никаква информация. Единната база данни "ВетИС" е изградена от Българската агенция по безопасност на храните, но в нея фигурират коне, овце, кози, кучета, но няма котки. Затова дори отговорните стопани, които искат да си регистрират котката, не могат да го направят."

Информацията за всяко извършено чипиране на котка, се съхранява на хартия. В София обаче са регистрирани и работят над 200 ветеринарни клиники и ако човек иска да провери чия е намерената от него котка, не може да ги обиколи всички и да очаква съдействие за това.

Снимки: БНР- архив, nova.bg, arsofia.com