Васил Стефанов разкрива как се е казвала най-знаковата кръчма в Несебър, която не затваряла и през зимата, но днес останала само в спомените
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Авторът на сборника с разкази „Клубът на гъсоците“ Васил Стефанов има почти библейска професия – несебърски дърводелец. Роден в столицата, влюбен в морето. Предполага, че това с разказването му се е получило, тъй като описва крайбрежните нрави „с възхищението на сухоземен плъх“. Твърди, че толкова отдавна е роден, та чак на самия него не му се вярва... Не се ловете в мрежата на тази фраза. Фразата е подвеждаща. Хем прикрива някаква мъжка суета, хем разкрива на каква самоирония е способен разказвачът Васил Стефанов-Слона. Книгата му е нещо средно между „отлежал“ дебют и „избрано“ за приятели. Историите са дошли тъкмо навреме и думите са си съвсем на място. Колкото до героите – би ви се искало да ги познавате, да сте били част от тези мъжки приятелства. Може би и затова „Клубът на гъсоците“ може да послужи успешно за компас при плаване тъкмо към онова пространство и време, в което морето си беше море, хората бяха хора, мъжете – мъже, а всички жени – красиви. Подозирам, че се задава буря... от носталгия по нормалността, която събуждат тези двайсет разказа. А Васил Стефанов си призна чистосърдечно, че следващата му книга е цялата „несебърска“.
Облачно
Дождь
Значительная облачность, дождь
Значителна облачност със сняг
Ливневый снег
Дождь / Снег
