Не без основание шуменци с гордост заявяват, че оттука започва България и заради първите две наши столици, и заради скалния релеф на Мадарския конник. Това е причината с разпореждане от март 1977-ма на Министерския съвет да се вземе решение за изграждането на паметник, посветен на предстоящата 1300-та годишнина от създаването на българската държава.
Откриването му е на 28 ноември 1981-ва, а паметникът пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство, като представя хановете Аспарух - основателя, Тервел - първия български дипломат, получил титлата „кесар” от византийския император, Крум - законодателя, Омуртаг - строителя, княз Борис - покръстителя, цар Симеон Велики и книжовниците Климент, Наум и Ангеларий. Въздействието от тези забележителни фигури се подсилва от цветните пана на мозайките и фрагментите от надписи, които всеки българин знае. Най-известният сред тях е: "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...” А над всичко това, на 50 метра височина, се извисява фигурата на лъва - символ на българската мощ и жизненост.
Русанка Цанева е първият екскурзовод назначен на работа, само 5 дни преди откриването на Паметника.
Локацията на Мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен също е едно от големите постижения на обекта, казва архитект Валери Колев, който проектира Посетителския център към него. Благодарение на паметника и стъпалата, които водят нагоре, гората и платото "слизат" в града, обяснява още специалистът. Мемориалът доминира не само..
Скулпторът проф. Иван Славов достойно се нарежда сред имената на останалите автори на Мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен. Той е най-младата част от екипа на академик Крум Дамянов, който преди 43 години печели конкурса за изграждането на Паметника на Шуменското плато. Комплексът се намира на 6 километра от града, съставен..
Инж. Михаил Михайлов е само на 28 години, когато се включва в екипа по изграждането на Паметника „Създатели на българската държава“. Това се случва през септември 1979 г. на Шуменското плато на мястото, където ще бъде построена една от емблемите на празненствата за 1300-та годишнина от основаването на българската държава. Локацията е изключително..
Красимир Суролейски е майсторът, изработил челюстта и една от лапите на лъва върху Паметника „Създаване на българската държава“ в Шумен. Само челюстта е тежала 16,5 тона, направена от камък, който в началото е бил 52 тона. 26-годишният тогава каменоделец е част от бригадата на Минчо Димитров в Комбината за монументална пластика в Илиенци. Именно тя е..
С разпореждане от 14 март 1977 г. бюрото на Министерския съвет в тогавашната Народна република България взема решение да бъде изграден паметник, посветен на предстоящата 1300-та годишнина от създаването на българската държава. Първоначално идеята е била да бъдат направени три монумента - в Плиска, Мадара и Преслав, но тя отпада и през май 1978-ма е..
Когато градежът на Паметника „Създатели на българската държава“ в Шумен напредва, в една от статиите си преди 40 години, вестник „Шуменска заря“ пише, че за строителството му са използвани бетон и арматура колкото за цял жилищен квартал. Емблематичният и грандиозен не само за шуменци Мемориал пази в себе и един малък, но много красив сюжет...
Паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен е завършен едва за 22 месеца, а откриването му е на 28 ноември 1981 г. Този архитектурно-скулптурен ансамбъл с мозайка-триптих тогава е огледан от членовете на Политбюро и специалисти от града. Налага се мнението, че са необходими допълнителни и довършителни работи по скулптурите и лъва. В..
Ясно
Разкъсана облачност