С разпореждане от 14 март 1977 г. бюрото на Министерския съвет в тогавашната Народна република България взема решение да бъде изграден паметник, посветен на предстоящата 1300-та годишнина от създаването на българската държава.
Първоначално идеята е била да бъдат направени три монумента - в Плиска, Мадара и Преслав, но тя отпада и през май 1978-ма е обявено идейно задание да бъде построен паметник, който да се вижда отдалече и най-подходящото място се оказва Шуменското плато. Конкурсът за него преминава на два етапа, защото на първия не е присъдена първа награда, а само т.нар. втора завишена.
Втората част потвърждава своеобразния победител от първия етап и журито, начело с проф. арх. Пейо Бербенлиев награждава авторския колектив в състав арх. Благой Атанасов, скулптурите: Крум Дамянов, Иван Славов и инж. Владимир Стамов. По-късно към екипа се присъединяват арх. Анета Каменова-Булант, като съавтор на подхода към паметника, арх. Георги Гечев за разработване на работния проект на паметника, художниците: Симеон Венов и Владислав Паскалев и инженерите Преслав Хаджов и Александър Василев. Това обясни Светлана Джанкова, старши екскурзовод към общинското предприятие „Туризъм, публична прояви и атракции“ в Шумен. По думите ѝ този паметник продължава да провокира противоречиви оценки за естетическите си качества, но в него има много скрити послания.
Паметникът вече е посетен от близо 2 млн. и 300 хил. туристи. Най-много чужденци са идвали от Румъния, Турция и Израел.
Локацията на Мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен също е едно от големите постижения на обекта, казва архитект Валери Колев, който проектира Посетителския център към него. Благодарение на паметника и стъпалата, които водят нагоре, гората и платото "слизат" в града, обяснява още специалистът. Мемориалът доминира не само..
Скулпторът проф. Иван Славов достойно се нарежда сред имената на останалите автори на Мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен. Той е най-младата част от екипа на академик Крум Дамянов, който преди 43 години печели конкурса за изграждането на Паметника на Шуменското плато. Комплексът се намира на 6 километра от града, съставен..
Инж. Михаил Михайлов е само на 28 години, когато се включва в екипа по изграждането на Паметника „Създатели на българската държава“. Това се случва през септември 1979 г. на Шуменското плато на мястото, където ще бъде построена една от емблемите на празненствата за 1300-та годишнина от основаването на българската държава. Локацията е изключително..
Красимир Суролейски е майсторът, изработил челюстта и една от лапите на лъва върху Паметника „Създаване на българската държава“ в Шумен. Само челюстта е тежала 16,5 тона, направена от камък, който в началото е бил 52 тона. 26-годишният тогава каменоделец е част от бригадата на Минчо Димитров в Комбината за монументална пластика в Илиенци. Именно тя е..
Когато градежът на Паметника „Създатели на българската държава“ в Шумен напредва, в една от статиите си преди 40 години, вестник „Шуменска заря“ пише, че за строителството му са използвани бетон и арматура колкото за цял жилищен квартал. Емблематичният и грандиозен не само за шуменци Мемориал пази в себе и един малък, но много красив сюжет...
Паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен е завършен едва за 22 месеца, а откриването му е на 28 ноември 1981 г. Този архитектурно-скулптурен ансамбъл с мозайка-триптих тогава е огледан от членовете на Политбюро и специалисти от града. Налага се мнението, че са необходими допълнителни и довършителни работи по скулптурите и лъва. В..
Не без основание шуменци с гордост заявяват, че оттука започва България и заради първите две наши столици, и заради скалния релеф на Мадарския конник. Това е причината с разпореждане от март 1977-ма на Министерския съвет да се вземе решение за изграждането на паметник, посветен на предстоящата 1300-та годишнина от създаването на българската..
Ясно
Разкъсана облачност