Паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен е завършен едва за 22 месеца, а откриването му е на 28 ноември 1981 г. Този архитектурно-скулптурен ансамбъл с мозайка-триптих тогава е огледан от членовете на Политбюро и специалисти от града. Налага се мнението, че са необходими допълнителни и довършителни работи по скулптурите и лъва. В началото на март 1982 г. Пенчо Кубадински пристига придружен от представители на местната управа и скулптора Крум Дамянов. Предмет на обсъжданията е главата на Аспарух, която партийния деец не харесва, защото била малка, а ханът имал птиче изражение. Така се решава да бъде изработена нова глава.
Сред спомените на един от съвременниците преди 40 години е и следният..."Имах възможността по-късно да разпитам автора за главата на Аспарух. Той твърди, че са спазени пропорциите. Търсил е умишлено птичия израз, тъй като прабългарите са тотемен народ и почитат птици и животни. Така или иначе е изработена нова глава от каменоделеца Въто Цолов от Мездра и през една топла лятна нощ на 1982 г. е поставена настоящата, с която основателят на България изразява сила, зрялост, непоклатимост и упоритост. Въто Цолов работи със специална голяма бормашина, а един млад скулптор Владимир Игнатов по детайлите с чук и длето. Самият Крум Дамянов следи работата от различни ракурси и дава наставления от долу и рядко се качва на скелето. Този шум не пречи хиляди туристи да влизат и разглеждат монумента и дори да слушат беседи".
Пряк свидетел на събитията е каменоделецът Въто Цолов с неговата история от онези времена.
Дни след официалното откриване на паметника „Създатели на българската държава“ в Шумен Мемориалът все още се довършва и дооформя във вида, в който е познат днес. Въто Цолов и неговата бригада участват в каменоделските дейности, които оформят всички фигури и надписите на паметника, посветен на 1300-та годишнина от основаването на България.
Локацията на Мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен също е едно от големите постижения на обекта, казва архитект Валери Колев, който проектира Посетителския център към него. Благодарение на паметника и стъпалата, които водят нагоре, гората и платото "слизат" в града, обяснява още специалистът. Мемориалът доминира не само..
Скулпторът проф. Иван Славов достойно се нарежда сред имената на останалите автори на Мемориалния комплекс „Създатели на българската държава“ в Шумен. Той е най-младата част от екипа на академик Крум Дамянов, който преди 43 години печели конкурса за изграждането на Паметника на Шуменското плато. Комплексът се намира на 6 километра от града, съставен..
Инж. Михаил Михайлов е само на 28 години, когато се включва в екипа по изграждането на Паметника „Създатели на българската държава“. Това се случва през септември 1979 г. на Шуменското плато на мястото, където ще бъде построена една от емблемите на празненствата за 1300-та годишнина от основаването на българската държава. Локацията е изключително..
Красимир Суролейски е майсторът, изработил челюстта и една от лапите на лъва върху Паметника „Създаване на българската държава“ в Шумен. Само челюстта е тежала 16,5 тона, направена от камък, който в началото е бил 52 тона. 26-годишният тогава каменоделец е част от бригадата на Минчо Димитров в Комбината за монументална пластика в Илиенци. Именно тя е..
С разпореждане от 14 март 1977 г. бюрото на Министерския съвет в тогавашната Народна република България взема решение да бъде изграден паметник, посветен на предстоящата 1300-та годишнина от създаването на българската държава. Първоначално идеята е била да бъдат направени три монумента - в Плиска, Мадара и Преслав, но тя отпада и през май 1978-ма е..
Когато градежът на Паметника „Създатели на българската държава“ в Шумен напредва, в една от статиите си преди 40 години, вестник „Шуменска заря“ пише, че за строителството му са използвани бетон и арматура колкото за цял жилищен квартал. Емблематичният и грандиозен не само за шуменци Мемориал пази в себе и един малък, но много красив сюжет...
Не без основание шуменци с гордост заявяват, че оттука започва България и заради първите две наши столици, и заради скалния релеф на Мадарския конник. Това е причината с разпореждане от март 1977-ма на Министерския съвет да се вземе решение за изграждането на паметник, посветен на предстоящата 1300-та годишнина от създаването на българската..