На Бъдни вечер семейно очакваме Рождество Христово

Днес се чества един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Той се празнува семейно от всички християни, които се събират в очакване на раждането на Божия син - Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, на огнището, но и на починалите предци-родственици, които също се смятат за част от семейството.

На Бъдни вечер започват празненствата, възславящи Христовото рождение.
Денят, който предшества раждането на Христос, българите наричат още "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа".

Във всички православни църкви се отслужва света литургия. 24 декември е последният ден на Рождественския пост и затова на трапезата трябва да има само постни ястия. По традиция ястията трябва да са нечетен брой - 7, 9 или 11. Върху трапезата се нареждатпълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. Парчета се дават и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.

Най-възрастният член на семейството прекадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва. В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник. През нощта коледари тръгват по къщите и с народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.