Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ксенофобията и езика на омразата – тема на конференция в София

Снимка: БГНЕС

През изминалата седмица София бе домакин на конференция с тема „Европа в ХХІ век: Демокрацията срещу расизма, ксенофобията и езика на омразата“. Престъпленията от омраза нарастват на територията на целия Европейски съюз, въпреки въведените забрани от дискриминация в правните системи на страните членки. България от първо място по толерантност се е наредила във водещите класации по ксенофобски прояви и нетолерантност през последната една година, сочат данни от последните доклади на Агенцията на ЕС за основните права и изследвания на общественото мнение у нас.

Конференцията „Европа в ХХІ век: Демокрацията срещу расизма, ксенофобията и езика на омразата“ се организира във връзка със засилващите се негативни нагласи и предубеденото отношение към лицата от различен етнически произход и бежанците в страната. Повод за дискусията са тревожните тенденции, които се наблюдават в българското общество, за насаждане на омраза и нетърпимост към чужденците, търсещи убежище и представителите на етно-религиозните малцинства след започналата война в Сирия и нарастващата бежанска вълна у нас. 

На форума бяха обсъдени причините за засилващите се прояви на ксенофобия в България и се констатира, че тези опасни явления водят до разделение на българското общество, създаване на етническа нетърпимост и условия за подстрекателство към дискриминация, враждебност и насилие чрез провокиране на национално, расово и религиозно напрежение. Беше разгледана политиката на европейските институции и съществуващото законодателство за ограничаване на расизма, ксенофобията и езика на омразата, както и механизмите за борба с престъпленията от омраза чрез използването на правови и политически инструменти на национално и общоевропейско ниво.

Евродепутатът от АЛДЕ Метин Казак заяви, че разпространението на езика на омразата и нарастващата ксенофобия сериозно нарушават международния имидж и поставят под въпрос съществуването на утвърдения етнически модел в България, устойчивото развитие на демокрацията и общовъзприетите европейски ценности за равенство между хората, независимо от тяхната културна идентичност. Според българския евродепутат основната причина за увеличаване на нетърпимостта е задълбочаващата се икономическа криза в страната ни, която е най-бедната и с най-бързо застаряващо население в ЕС, както и неподготвеността на обществото ни за справяне с проблема с бежанците и липсата на адекватна политика в тази област.

По време на Конференцията бяха изнесени данни от последния годишен доклад на институт „Отворено общество” в София, който обобщава резултатите от изследване на обществените нагласи спрямо езика на омразата в България, проведено в края на 2013 г. Съгласно проучването езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот и близо половината от запитаните (45,6 %) заявяват, че през последната година са чували изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. Омразата срещу ромите е почти два пъти по-висока в сравнение с останалите две засегнати групи - турци и хомосексуални.

Събраните данни показват, че политиците и журналистите са разпознати като основни носители на езика на омразата в страната и през последната една година 68 % от хората са го чували най-чес­то от политици, а 32 % - от журналисти. Националното изследване установява, че между една четвърт и една трета от българските граждани не знаят, че езикът на омразата и престъпленията от омраза са престъпления и е налице слаба склонност на гражданите да докладват на полицията или прокуратурата за такива прояви.

По време на конференцията „Европа в ХХІ век: Демокрацията срещу расизма, ксенофобията и езика на омразата“ стана ясно, че направените изследвания от Агенцията на ЕС за основните права показват, че са налице сериозни пропуски при събирането на официална статистика за престъпленията от омраза на национално ниво като за България липсват официални данни за жертвите на престъпления от расистки подбуди и събраната статистическа информация за извършени престъпления не се публикува от страна на Министерство на вътрешните работи.

Във връзка с необходимостта от налагане на спешни мерки за ограничаване на тези негативни нагласи в обществата ни, Метин Казак подчерта усилията на Европейския парламент и приетата на 14 март 2013 г. Резолюция относно засилването на борбата срещу расизма, ксенофобията и престъпленията от омраза. С резолюцията ЕП настоява ЕС и неговите държави-членки да предприемат действия за борба срещу расизма и ксенофобията, като ги предотвратяват чрез образование, насърчаване на култура на уважение и толерантност и гарантират, че престъпленията от омраза докладвани от жертвите ще бъдат разследвани от правоприлагащите органи и санкционирани от съдебната система.

След изказванията на специалните гости, конференцията „Европа в ХХІ век: Демокрацията срещу расизма, ксенофобията и езика на омразата“ продължи с оживена дискусия с участието на представители на неправителствените организации и етническите малцинства, медиите и граждани. Участниците във форума се обединиха около мнението, че е необходимо българските институции, неправителствени организации и религиозните общности в България да обединят своите усилия за изграждане на ефективна политика за борба с нарастващата ксенофобия, която застрашава демократичното развитие на страната ни като равноправен член на ЕС.

В събитието със свои изказвания взеха участие , д-р Тунчер Кърджалиев, председател на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към 42-то Народно събрание, представители на трите вероизповедания в страната - епископ Тихон, председател на църковното настоятелство на храм-паметник „Св. Александър Невски“, и Роберт Джераси, председател на Централния израилтянски духовен съвет в България, както и Димитър Гочев, бивш член на Конституционния съд и съдия в Европейския съд по правата на човека и Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет.

Чуйте репортажа на Яна Спиридонова и коментарите на евродепутата Метин Казак, Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в София и главния секретар на Главното мюфтийство в България Ахмед Ахмедов.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.