Прочетете и чуйте в интервюто какви очаквания е имала тя преди да стане Европейски омбудсман и кое е било най-тежкото за нея през първия период от нейния мандат, какво е да си жена на този пост, как оценява работата си с Европейския парламент и още.
Преди да встъпите в длъжност на този пост, може би сте имали определени очаквания за работата в тази институция, как те се промениха и къде е разликата между очаквания и реалната работа?
Това е много добър въпрос! Някак си работата, която върша в Брюксел и Страсбург за европейските институции е доста различна от това, което правех като омбудсман на Ирландия. Аз все още работя с оплаквания, с институции, хората се оплакват, че дадена институция е направила нещо не по правилата, аз следя какво се случва и правя препоръки. От тази гледна точка, работата не изглежда много различна. Но най-голямото предизвикателство и различие идва от мултикултурализма. Аз не говоря за езиците. Говоря затова да се опитваш да разбираш хора от различни култури, които имат различни виждания, и политически, различни виждания за добра организация, за прозрачност, различни виждания дори за етично поведение. Така, че за мен най-големия опит е това - да разбера културата.
Как бихте оценили работата Ви с Европейския парламент? Според много хора това е една административна институция, бюрократична, така каза наскоро и италианския външен министър, че Европейския съюз се е превърнал във фирма, в бизнес офис и че хората говорят неразбираем език.
Интересно е, че казвате това, защото в момента има голям дебат в Европа, особено последната година, преди изборите, да се направи така, че хората наистина да се чувстват европейци, независимо от коя страна са. Знам, че Вие сте голям фен на ирландската банда U2, и вокалистът Боно имаше реч на конгреса на Европейската народна партия в Дъблин, той говореше за Европа и Европейския съюз, и каза, че: "Европа е мисъл, която трябва да се превърне в чувство". И аз мисля, че трябва да има по-голяма емоционална връзка между Европа, Парламента, институциите хората.
А лично вашата работа с Европейския парламент?
Моята връзка с Парламента е много добра. Аз бях ирландски омбудсман и сега съм европейски, и смятам, че причините за успеха ми на тази длъжност е заради добрата ми връзка с Европейския парламент. Много е важно за мен, че с Парламента работим хармонично заедно. Парламента избора омбудсмана и същият той го подкрепя.
Вие вече споделихте за културното многообразие, с което се сблъсквате и за хората от различните народи, кое беше най-тежкото за Вас в този първи период от Вашия мандат?
Един от големите елементи на работата в офиса на омбудсмана е прозрачността и опитите, хората да разберат как трябва да работят институциите. Много от неправителствените организации са много заинтересовани от това, и имаме доста оплаквания от тях. Имахме два интересни случая точно преди Коледа. Едното от тях беше закъснение на Комисията за трябва или не трябва на Испания да са й дадени права за конкурс във връзка с таксите на едни от най-големите футболни отбори като „Барселона“, „Реал Мадрид“, вероятно особено момчетата във Вашата страна са заинтересовани от това! Отнело е 4 години да се направи решение, проблема е, че конкурсната комисия е закъсняла и затова пък са се появили съмнения, че има конфликт на интереси. Аз писах на Комисията точно преди Коледа, и те много малко след това задвижиха процедурата. Така, че това беше интересен случай и очаквам сега около изборите и след тях с новата Комисия, с новия председател на Европейската комисия, медиите да бъдат заинтересовани от това какво се случва в институцията, как работят с нея неправителствените организации, очаквам да имам оплаквания за прозрачност, за конфликт на интереси, такива и подобни са случаите, които мисля, че ще имам през тази година.
Казахте в интервю наскоро, че демократичния дефицит и липсата на връзка между гражданите е основния ключов проблем, с който се сблъсква Европейският съюз. Как виждате изхода от тази ситуация?
Главното е политическото лидерство. Парламентът, Комисията, но също така лидерство от страните членки. Аз мисля, че голяма част от разочарованието на европейските граждани от евроинституциите идва от икономическата катастрофа. Защото Европа и страни като моята си казват "Отиваме към по-добро", от друга страна младите хора трябва да си търсят и намират работа, да се борят за по-добро образование, това са ключовите предизвикателства поне за моята страна в момента, аз не мога да кажа, дали заради членството в Европейския съюз съм се развила професионално, но е факт, че бариерите за безработицата на много жени в Ирландия паднаха след Съюза. Но смятам, че голяма част от младите хора и в Ирландия и в останалите страни се вълнуват какво става в Европа, какви са проблемите, това е играе важна роля в техния живот, затова е важна добрата връзка между тях и институциите - какво се случва там, как те работят срещу безработицата, за повишаването на качеството на живот и така нататък.
Очевидно Европейския съюз и страните членки имат да вършат работа, свързана с това да осигурят защита и да докажат, че икономиката работи и се подобрява и в частност, че има работа за младите хора. Мисля, че сами по себе си институциите трябва да бъдат по-отворени, и по-обясними.
Каква е разликата между вашия пост в Ирландия и този в Европейската институция?
Ирландците са просто една култура! Аз бих ги обяснила така: където и да отидех преди в Ирландия, пред всяка публика аз бях сигурна, че връзката ще стане. Защото споделяме общи културни политики в историята си.
Тук е много различно.
Отиваш пред публика и имаш огромно разнообразие от хора и култури. Аз така да се каже се нагласих към това да говоря на много хора, които знам съзнателно, че идват от различни страни - от Парламента, от Комисията, от неправителствени организации и се надявам аз да се развивам също в тази област да бъда по-разбираема за тях, така, че не използвам опита си от Ирландия толкова, а се стремя да развивам този елемент.
Какво е да бъдеш жена на този пост?
Аз бях първата жена омбудсман и на Ирландия, и понякога преживявах това, че моят генерален директор беше мъж, а всички, които влизаха гледаха в него, а не в мен. Вероятно се срамуваха. Намирам това за забавно освен всичко останало! Но животът ми е толкова зает в този момент, между работата и семейството ми, че нямам време да мисля: "О боже, тези пък са с такива джендър стереотипи!". Предполагам, че ако не си правиш такъв имидж, че очакваш да бъдеш игнориран, защото си жена, няма как да върнеш нищо назад. Предполагам, че има разлика във възприятията, защото съм жена, но мисля, че вече момчетата свикват с това да има все повече момичета наоколо. Не само в кухнята!
Ясно