Даниел Кон-Бендит от партията на Зелените - магнетичният водач на протестите в Париж през 1968 г. – е една от най-очарователните фигури на Европейския парламент заради философските му размисли относно идентичността на Европа. Един от хората, които винаги са защитавали европейската идея като наднационална такава. И един от най-големите евро-оптимисти.
Но сега, на последната сесия на Европейския парламент в Страсбург Даниел Кон-Бендит се сбогува с работата си в Парламента, след 20-годишен стаж там.
Чуйте разговора на Юлия Владимирова за това как Европа може да се бори срещу популистите и радикалистите в Европа, кое той смята за най-важен принос в кариерата си и защо критикува мнението, че Европа напоследък е придобила „административен характер“.
Какво мислите за стратегията на предизборната кампания, как Европа може да се бори с нарастващите популизъм и радикализъм?
Аз мисля, че трябва да определите каква точно ви е идеята за Европа! Не се оставяйте на евроскептицизма да ви дава идеи, така няма да се чувствате добре самите вие! А всъщност можете да се чувствате много добре, ако защитавате Европа. Разбира се, че има много неща, които могат да се подобрят в Европа, но ако погледнете към ситуацията в Европа преди 50 години, невероятно е това, което постигнахме. И в следващите 50 години ще постигнем още повече, ние можем да постигнем повече и това точно трябва да защитаваме! Какво трябва да постигнем за Европа в посока глобализация? Регулация на финансовия пазар, също така и икономическа регулация, регулации, свързани с екологичните трансмисии, много неща, които ние трябва да направим, но не можем да ги направим на ниво национални държави. Европа има пълна програма. И това трябва да бъде защитавано. И ако го направите правилно и добре, можете да победите във всеки дебат срещу популист.
Когато погледнете назад в кариерата си, кое мислите, че е най-важният Ви принос към европейската идея?
Аз мисля, че имах важен принос във връзка с това да демонстрирам, че европейската идея съществува. И също така, че можеш да имаш европейска идентичност без да е нужно да минаваш през националната такава. За момента това е възможност, но мисля, че е много важно, защото само ако имаш идея за европейската политическа идентичност, ти можеш да защитаваш европейските интереси, а не само националния интерес. А европейският интерес не е добавка към националния. Напротив - понякога европейския интерес е противоположен на националния - точно това трябва да подобрят и защитят евродепутатите! Мисля, че в поведението ми в този парламент аз никога не се подведох по националния интерес, а се опитвах да разбера какъв е европейския такъв. Това за мен беше много важно, мисля, че за Европейския парламент също.
Как Европа може да бъде по-близко до хората, не мислите ли, че през последните години тази институция се трансформира в административно средище и придоби "кафкиански" образ?
Аз съм работил шест години в градската община. Беше също така кафкианско. Същото е, всяка политическа институция има също така бюрократично измерение. На градско ниво, на регионално и на национално. А Европа не е по-кафкианска. Това не е вярно. Има наистина напълно глупави решения в Европа, но аз си спомням, в моя град Франкфурт, шест часови дебати на градския съвет! И знаете ли - размера на масата за преговори може да бъде изнесена навън на улицата, невероятно.
Вие можете да кажете, европейската избирателна активност е ниска, 40%. И аргументът е - Европа е далеч от гражданите. ОК - това е вашия аргумент.
Вземете френските парламентарни избори, или вземете парламентарните избори в Германия, или пък дори изборите за кмет на Франкфурт. Избирателна активност - 39%. Прекалено близко. Проблемът е в това - дали е по-далеч или по-близко. Със сигурност има криза на политическото и тази криза удря всяко друго ниво, включително и европейското. Но това не е заради Европа. А е заради поведението на политиците като цяло.
Спрете да казвате, че Европа е по-бюрократична от регионалните и националните институции. Те са също толкова бюрократични и трябва да се борим срещу това. Но това е друг въпрос.
Ясно