Ани Илков: Хората искат възмездие

„Поезията, която правим, е политическа в пределно конкретния смисъл на недвусмислено разграничаваща между приятел и враг. В момента на формирането ни като група поети наши отчетливи и не подлежащи на предоговаряне врагове са: а) „лайфстайл литературата“ във всичките й разновидности и б) „литературата, паразитираща върху университетска инфраструктура“, както и в) комерсиално ориентираните опити за хибридни кръвосмешения между подточки а и б.”

Така започва манифестът на Нова социална поезия, на чието първо четене миналата седмица свои текстове представиха „на живо“ седемнайсет поети. Негови автори са Владимир Сабоурин и Васил Прасков.

Самата идея на това противопоставяне е прекрасна, защото твърде дълго в родната литература наблюдаваме посредствени индивиди, които драпат нанякъде (не дори „нагоре“, просто нанякъде) и си правят сметката, че благодарение на „светските“ си умения ще компенсират цялата интелектуална непълноценност, която влачат, ще постигнат всеки „връх“, който си набележат. И сметката им излиза вярна.

Историята е на кръстопътя между точните и спекулативните науки и затова отрано я обявяват за форма на изкуството.  Лесно е да се изброят събитията, далеч не толкова лесно е да се подбере важното от тях и после да се очертаят мотивите на хората или закономерностите.

За историческите, политическите и литературните закономерности говорим с поета Ани Илков - срещнахме се на 9 ноември, когато преди 27 години светът се опита да финтира и излъже историята, че се променя.

Разговорът можете да чуете в прикачения звуков файл.