Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великден между канона и суеверията

Снимка: pixabay.com
Как се преплитат народните вярвния и християнството по време на Великденските празници? Отговорите на този въпрос потърсихме днес в нашата "Радиоприемница" заедно с богослова доцент Костадин Нушев.

По принцип приемането на християнството не е еднократен акт, това е един бавен процес на християнизация, започва още в Римската империя, разказва доцент Нушев.

До края на 4 век християнството е една от религиите в Римската империя и имаме един процес на съжителство между християнството - една нова монотеистична религия, и другите езически политеистични религии. Така че още през Късната античност може да се каже, че започва един процес на синкретично свързване на определени елементи.

Ранното християнство обаче е по-устойчиво и неподатливо на влияние. След обявяването на християнството за официална религия, големи маси хора започват да се приобщават към Църквата. Това от своя страна, според изследователите на църковната история, води до снижаване на каноничните норми и смесване с част от традициите, които присъстват в тогавашната Римска империя.

Доцент Нушев дава и пример в тази посока. Константин Велики,  преди да стане християнин, е бил поклонник на култа към Слънцето. И много изследователи считат, че изворът на празника Рождество Христово, който съвпада със Зимното слънцестоене ,или един култ към непобедимото слънце, е проява на синкретизъм. Но е много важно какъв смисъл се влага във всички тези универсални символи.

Кои от традициите ни, свързани с Великденските празници, са канонични, и кои плод на народните вярвания - вижте във видеото .




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Спасов

Софийски разкази - Стефан Спасов за “Забравената цивилизация“

Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на  Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..

публикувано на 10.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..

публикувано на 10.05.25 в 15:00
Мария Сутич

Адресите на любовта – Мария Сутич, жена-войн от Хвърковатата чета

Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..

публикувано на 10.05.25 в 14:00
Мария Бакалова и Елена Телбис

Силата да продължим след смъртта

„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..

публикувано на 10.05.25 в 11:23
Наско Стаменов

Въпросът е "колко", не толкова "какво"

Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..

публикувано на 10.05.25 в 10:51
Албена Попова и Северина Митева

Всички гледни точки в среда на доверие

Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..

публикувано на 10.05.25 в 09:54
Биляна Савова

Биляна Савова разказва какво не знаем за мозъка

Биляна Савова извървява дълъг път между план “2В” и план “Да бъда”. “Много интересно как изобщо се появи в живота ми цялата тази концепция за план “Да бъда””, разказва тя и се връща към датата 30 май, когато се отбелязва Денят на хората, които живеят с диагнозата “Множествена склероза”. “Идеята е първо да погледнеш към себе си и да си дадеш сметка..

публикувано на 09.05.25 в 20:13