Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разновидностите на гените ни правят недостъпни за някои заболявания

Проф. Аргирова: Генетичните особености на всеки човек определят дори възприемчивостта към вируси

Как може да бъде предотвратена склонността към определени заболявания, какво е значението на генетичните изследвания при лечение и на вирусни и бактериални инфекции и как въобще индивидуализираният подход към пациента оказва влияние върху успеха на лечението? В "Часът на здравето" обръщаме внимание на т. нар. "персонализирана медицина" - или лечение чрез индивидуален подход към всеки пациент, в зависимост най-вече от генетичните фактори.  

Потърсихме мнението на известния вирусолог проф. д-р Радка Аргирова, един от лекторите на форум, посветен на персонализираната медицина, който събра в столицата водещи наши и европейски вирусолози, микробиолози, специалисти по инфекциозни болести и невролози, за да поделят опита и последните си постижения и доказателства от клиничната практика за значимостта на индивидуалния подход към пациента, който стои в основата на персонализираната медицина. Постиженията й вече имат сериозно значение за лечение на някои заболявания и предотвратяването на други:

"Това е един термин, който е сравнително нов - в световната литература, освен персонализирана медицина се използва и прецизна медицина, както и английското "tailored", от "шивач" - така както шивачът шие за конкретен човек... Персонализираната медицина предполага за всеки пациент, за неговото заболяване, за неговия генетичен строеж, за неговия начин на живот и за околната среда, в която живее, да бъде намерено най-правилното лечение", каза проф. Аргирова.

Персонализираната медицина се фокусира върху три фактора - генетичните, факторите на околната среда и факторите на личното поведение. Ударението пада изключително върху постиженията на генетичните и молекулярни методи на изследване.

Генетични особености на организма определят влиянието на лекарствата

"След разгадаването на човешкия геном (2001-2002 година) изключително се повиши интересът към полиморфизмите на човешките гени, т.е. - генът е ген, но може да има и разновидности. Често пъти тези разновидности могат да имат огромно значение за здравето - може да има невъзприемчивост към дадено заболяване", каза проф. Аргирова. Тя даде за пример, изследванията за предразположение от развитие на рак на гърдата, направени на актрисата Анджелина Джоли (Разновидностите на BRCA 1 и BRCA 2-гените). Има и генетични особености, които водят до невъзприемчивост към вируса на СПИН.

"Такива генетични особености могат да определят как ще влияе дадено лекарство върху организма - на един човек му действа аспирин, на друг въобще не му действа, трябва да вземе друго лекарство", каза проф. Аргирова. Тя се натъкнала на няколко научни статии, според които между 30 и 60 процента от пациентите, взимащи даден медикамент, той не оказва влияние върху тях.

Трябва да се изостави подходът "едно лечение за всички пациенти" с дадено заболяване


Всичко това обаче предполага сериозно развитие на генетиката и ежедневното и приложение в практиката. В това отношение първенец е лечението при ХИВ инфекция, а след това и при хепатит "C", което се прилага и в България.  

Снимка"Преди да се започне лечението се определя генотипа на вируса и тогава се пристъпва към даване на съответния медикамент и определяне на времето, през което ще се взима, до елиминирането на вируса. Това е изискване и на НЗОК. Постепенно голяма част от вирусните инфекции ще се лекуват по този начин, както и голяма част от тежките хронични заболявания - различни форми на рак, Алцхаймер, мултипленна склероза и други", посочи специалистът.  За да се превърне този начин на лечение в масова практика трябва да има достатъчно генетици, валидирани генетични тестове, специалисти по фармакогеномика (област, която изучава как гените повлияват индивидуалния отговор на пациентите към лекарствените продукти), биоинформатици.
 
Днес медицината реагира, а не предшества болестта


Задейства се, когато вече човек е болен. Идеята на персонализираната медицина е да предшества болестта - ако човек знае, че е предразположен към дадено заболяване, той може да внимава, да се следи, така че да бъде предотвратено. Ако се прилага персонализирания подход към пациента - то и лекарствата ще се дават в подходящи дози. Всеки човек има строго определена генна структура, в резултат на наследственост. Има случаи, в които тя може да се измени, в повечето не може. Разработени са вече и генни технологии за изменение на гените - т. нар. генно редактиране.

"Тук обаче етичните въпроси са много - кой и какво може да си "избира". Може да създадем нещо, което не бива да се създава", посочи вирусологът.

Генните терапии със сериозно място в лечението на много заболявания. В момента например се разработва метод за генно редактиране на комарите, които пренасят малария, жълта треска и зика, за да стане невъзможно да пренасят тези инфекции.

Световните специалисти разработват метод на лечение на рак чрез синтетични вируси

Тези т. нар. онколитични вируси имат способността да лизират туморните клетки, без да засягат околната тъкан. Те също са генномодифицирани - след като "намерят" туморните клетки в организма ги лизират и след това се изхвърлят от организма чрез имунологични методи.


Още за този тип лечение и за значението на индивидуалния подход към пациента - чуйте интервюто с проф.  Радка Аргирова - първият български учен, който изследва вируса на СПИН, създател на Централната лаборатория по СПИН. Член на Международното дружество за СПИН на Европейската клинична асоциация по СПИН. Проф. Аргирова преподава в СУ, работи в като вирусолог в болница "Токуда" и е председател на Българското дружество по медицинска вирусология.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15

"Форум", 31.01.25: ИИ и следващата технологична революция

В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица  Георги Захариев – основател на Finance Academy, и  Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН,  обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..

публикувано на 31.01.25 в 18:35