Здраве и стил на живот - избрано от печата

2344 са родените след инвитро у нас бебета през 2017 г., показват данните от справка на Изпълнителната агенция по трансплантации, разказва СЕГА. Според предишните налични данни - за 2015 г., тогава у нас са се родили 2499 деца след инвитро процедури, или със 155 повече. Данните все пак съвпадат и с общата тенденция ражданията у нас да намаляват. През 2017 г. у нас са били регистрирани 36 центрове и клиники за репродуктивна медицина, докато две години по-рано те са били 33. През 2017 г. е по-малък и броят на ражданията след репродуктивни процедури в сравнение с 2015 г. Те са 1910 срещу 2122 преди две години.
Виж повече

Зачестява късната диагностика на онкологичните заболявания у нас. Всеки втори пациент със злокачествен тумор се оказва в напреднал стадий на болестта. Това сподели пред ТРУД хирургът от Александровска болница доц.д-р Свилен Маслянков. „Най-честите злокачествени образувания, които лекуваме са на дебелото черво, стомаха, гърдата. Напоследък все повече хора търсят медицинска помощ едва , когато метастазите са обхванали и други органи. Това са често хора от малки населени места, които с години не са посещавали лекар. Впечатление прави обаче, че и много млади хора на около и дори под 30-35 години са с карциноми“, изтъква хирургът, който е родом от Велико Търново. Той допълва, че заради напредналата болест понякога започва лечението с лечението на разсейките и след това стига до огнището. „Наличието на метастази означава, че болестта е авансирала и вече е и в кръвообръщението на човека“, казва доц.д-р Маслянков. Медикът е известен с това, че внедрява авангардни хирургични техники от Изтока, които е усвоил по време на специализация в Русия. Богата му практика показва, че мутациите на раковите заболявания са толкова различни, особено при рака на гърдата, че болестта на практика става индивидуална.
Виж повече

Една трета от отделенията във Врачанската болница вече са закрити, разказва МОНИТОР. От общо седемнадесет вече са затворени пет, съобщиха от лечебното заведение в града. Това са отделението по кардиология, инвазивна кардиология, урология, съдова хирургия и неонатология. Няколко ковьоза на недоносени новородени ще бъдат инстализари в родилното отделение. Независимо, че въпросните отделения вече не съществуват, пациентите, които трябва да преминават контролни годишни прегледи след операция или друга тежка терапия в определени периоди не са уведомени в кое лечебно заведение занапред ще им бъде проследявано здравословното състояние и ще им бъдат правени изследвания. Независимо, че в сайта на болницата са публикувани не само стационарни, но и мобилни телефони на отделенията в лечебното заведение, тези на закритите отделения бяха изключени или извън обхват.
Виж повече

Инспектори от Държавната агенция по метрология (ДАМТН) тръгват на хайка за „забравени” язовири, които към момента реално са фантоми – хем съществуват из територията на страната, хем не фигурират в никакви списъци, съобщава МОНИТОР. От агенцията са си поставили срок до края на следващия месец да открият всички такива водоеми, които реално в повечето случаи са малки и отдавна не се използват. Въпреки това обаче може да представляват потенциална заплаха. По последни данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) водоемите в страната са 5700. Според зам.-председателя на ведомството ген. Кирил Войнов точната цифра ще стане известна на 30 април.
Виж повече

Неравенството между най-богатите и най-бедните в България се задълбочава въпреки сравнително високия икономически растеж през последните години, повишаването на заетостта и доходите и спада на безработицата до предкризисни нива, пише СЕГА. Най-богатите 20% от населението получават средно 8 пъти повече от най-бедните 20%. Данните са на Евростат към края на 2016 г. Само година преди това разликата в доходите им е била 7 пъти, а през 2012 г. - 6 пъти. Неравенството в доходите е само един от социалните показатели, по които България е в "критично положение", става ясно от последния доклад на Брюксел в рамките на т.нар. Европейски семестър, който следи представянето на икономическите и фискалните политики на страните членки. От тази година обаче Еврокомисията се фокусира върху социалните политики и социалните права на гражданите, които в много държави изостават на фона на възстановяването на европейските икономики след кризата. За целта ЕК вече ще следи 12 показателя, свързани с равните възможности и достъп до пазара на труда, условията на труд и социалното подпомагане и т.н.
Виж повече

Четири години след началото на новия програмен период и три години преди края му България продължава сериозно да изостава в усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове, съобщава СЕГА. Към края на 2017 г. страната ни е успяла да използва само 1.587 млрд. евро, или 16% от средствата, които са й отредени от бюджета на ЕС, посочва анализ на финансовото министерство. Важни програми като "Околна среда", "Наука и образование" и "Развитие на селските райони" са далеч под средния процент, а "Морско дело" и "Добро управление" са с незавидните 0.2% и 6.2%. През втория за страната програмен период (2014 - 2020 г.) България получи достъп до 9.9 млрд. евро, предназначени за финансиране на 10 програми. В сравнение с предишния период (2007 - 2013 г.) този ресурс е с 5.2% по-голям, а заедно с националното съфинансиране общият бюджет по еврофондовете става 11.7 млрд. евро.
Виж повече