Здраве и стил на живот - избрано от печата

За пореден път европейската статистическа служба отчете най-висока смъртност в България от целия Европейски съюз, алармира СЕГА. Според данните за 2015 г. смъртността у нас е била 1660 на 100 000 души. В ЕС средно показателят е бил 1036 починали на 100 000. След България в класацията са Румъния - смъртност 1530 на 100 000, Унгария (1500) и Литва (1490), следват ги Латвия (1489), Хърватия (1430) и Словакия (1390). "Отличници" са Франция със смъртност 859 на 100 000 души, Испания (873), Италия (901), Швеция (927) и Люксембург (930). Основните причини за смъртните случаи както в ЕС, така и в България са сърдечносъдовите и онкологичните заболявания. Сърдечносъдовите заболявания са основна причина за смъртността във всички държави - членки на ЕС, с изключение на Дания, Франция, Нидерландия и Великобритания, където основна причина за смъртността е ракът.
Виж повече

По 6700 чужденци на година влизат по спешност в болниците или кабинетите за неотложна медицинска помощ у нас. За извършените им спешни интервенции през миналата година Националната здравноосигурителна каса е платила 5 466 388 лева на докторите и клиниките. Това става ясно от справка на касата, разказва МОНИТОР. 27 400 са чуждестранните граждани, потърсили спешна или неотложна медицинска помощ у нас за периода 2013 - 2017 година. Лечението им е струвало 17 833 745 лева. Това са пациенти от четири страни – членки на Европейския съюз, посочиха от Националната здравноосигурителна каса, но не уточниха от кои точно държави са пациентите. Оказва се обаче, че чужди каси и осигурителни фондове висят с просрочени дългове към нашата здравна каса в размер на 215 746 лева. Задълженията са за оказана медицинска помощ за периода 2013-а – първото полугодие на 2016 година. Освен тях НЗОК чака да й бъдат възстановени и 5 466 388 млн. лева, с които се е разплатила за лечението на чужденци през миналата година.
Виж повече

Инспектори от здравния ДАНС подменят данни от проверки. В Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО) върху служителите се упражнява натиск да мълчат. Това твърди в свой сигнал до Инспектората на Министерския съвет, подаден и до Инспектората на здравното министерство, вече бившият главен секретар на изпълнителната агенция Димитър Евлогиев. Той потвърди думите си и пред МОНИТОР. Сигналът е подаден на 21 декември 2017 година, когато Евлогиев вече е бил в оставка от поста, но е уточнил, че е подготвил данните, докато все още е бил главен секретар на агенцията. Той самият заявява, че именно заради подобен натиск бил напуснал агенцията. Потърсени за коментар на обвиненията на Евлогиев, от ИАМО отказаха такъв, макар въпросите към тях да бяха зададени преди повече от седмица.
Виж повече

Ново изчисление на трафика по улиците в района на новата пешеходна зона по протежението на бул. "Витоша" от ул. "Алабин" до бул. "Ал. Стамболийски" да бъде направено поискаха общинските съветници от БСП по време на заседание на Столичния общински съвет в четвъртък, пише СЕГА. Забраната на автомобили пред Съдебната палата беше въведена на 3 март. "Аз ви препоръчвам да направите ново моделиране сега след 15 дни, за да видите вече трафика, защото моделът, който правите на симулация, беше, преди да се въведе пешеходната зона", обърна се общинският съветник от БСП Калоян Паргов към зам.-кмета по транспорта на София Евгени Крусев.
Виж повече

„Градското планиране на София през прехода (1990 - 2010)” първата книга у нас, изследваща темата за градоустройствените процеси в столицата през първите две десетилетия след промените бе представена на публиката, разказва МОНИТОР. Авторът й д-р арх. урб. Жана Стойчева дълго време е експерт в Направление „Архитектура и градоустройство” на Столична община, което и помага да разбере в детайли ставащо в първите 20 години след промените. На 50-годишна възраст тя записва магистратура по урбанизъм в УАСГ, което силно учудило колегите й в службата, н целта на постъпката и е по-лесно да може да напише книгата си. За основа на труда й става дисертацията, която защитава в строителния университет.
Виж повече

Кметовете на общини ще следят дали музиката в кафенетата, баровете, ресторантите, дискотеките и търговските обекти е с уредени авторски права, разказва СЕГА. Те ще отговарят и за заведенията в курортите. Това реши вчера Народното събрание като прие окончателно поправки в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Новият регламент влиза в сила след 9 месеца. През това време общинските администрации ще трябва да обучат хора, които да отговарят за прилагането му. Заведенията трябва предварително да уреждат правата на излъчваната музика.
Виж повече

70% от българите търсят работа чрез връзки. Данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през последното тримесечие на 2017 г. безработните у нас са били 189 300. 133 000 от тях са търсили препитание чрез роднини и познати, показват данни на НСИ, пише МОНИТОР. Почти всички безработни са търсили реализация на трудовия пазар по няколко начина, но връзката с роднини е най-разпространен. Над 90 000 от незаетите са разчитали на пряка връзка с потенциалния работодател, а 75 200 са разчитали на оферти от бюрото по труда.
Виж повече