Здраве и стил на живот - избрано от печата

719 хиляди българи са здравно неосигурени към края на 2017 г, пише ТРУД. Още през 2014 г. е изготвен анализ за здравно неосигурените лица в България от дирекция „Управление на риска” при НАП. Българските граждани, които подлежат на задължително здравно осигуряване в страната, но не са здравно осигурени към края на 2017 г., са приблизително 719 хил. лица, заявяви здравният министър Кирил Ананиев. Броят на здравно осигурените лица е общо 6.193 млн. лица, осигурени от Държавния бюджет лица – 2.735 млн. лица, и осигурени на друго основание – 3.458 млн. лица. Общият брой от 719 хил. лица е разделен по категории, както следва: безработни лица – 233 хил. лица, в това число лица без право на обезщетение, които не са осигурени от фонд „Безработица”- 159 хил. лица; лица, получаващи обезщетение от фонд „Безработица” за определен период от време, които дължат здравни вноски за своя сметка през останалия период на годината – 74 хил. лица; чуждестранни лица, придобили българско гражданство – бежанци, които не са осигурявани от работодател или от бюджета – 10 хил. лица; лица, завършващи средното си образование – за месеците до започване на трудова дейност или следване във висше учебно заведение – 6 хил. лица; самоосигуряващи се – 57 хил. лица; българи, които за годината са декларирали доходите си, но не са декларирали и не са заплатили дължимите от тях здравни вноски – 22 хил. лица; други здравно неосигурени лица – 393 хил. души.

Над 10 от използваните добавки при производството на традиционни продукти, или известни повече като Е-та, ни дебнат на великденската трапеза, показа проверка на МОНИТОР. Само в козунаците, продавани масово в супермаркетите и по пазарите, те са най-малко 6. Най-често във великденския хляб се среща Е-330 известна сред народа като лимонтузу или лимонена киселина. Въпросната съставка се използва за консервант на продукта. Освен нея в масовите козунаци за увеличаване на трайността им се използват още две добавки - Е-220 (серен диоксид) и калциев пропионат (Е-282). От емулгаторите, предназначени да направят възможно образуването или поддържането на хомогенна смес от две или повече несмесими съставки, като олио и вода, в храната се влагат моно- и диглрицериди на мастните киселини (Е-471). За оцветител се влагат азорубин и кармазин (Е-122) и каротин (Е-160а). В шоколадовите яйца, много купувани преди Възкресение, пък се влага емулгатор - лецитин (Е-322).

Данъкоплатците плащат солидни обезщетения на фирми заради незаконните актове на данъчните, митниците и агенцията по храните, показа проучване на СЕГА по Закона за достъп до обществената информация. Общата сума е близо 4 млн. лв. и показва в колко много случаи тези държавни органи причиняват вреди на бизнеса. От януари 2011 г. агенцията по безопасност на храните е била осъдена по 7 дела за 1 590 249 лв. От 2004 до 5 януари т.г. митниците са били осъдени за 1 215 433 лв. През последните две години Националната агенция за приходите (НАП) е осъдена по 15 дела да плати общо 874 505 лв. Най-голямото обезщетение за сметка на НАП е 787 хил. лв. То е присъдено на фирма заради адвокатско възнаграждение по обжалване на ревизионен акт, който е отменен от съда.

2650 нашенци са платили средно по 1816 лв., за да излязат в пенсия, пише МОНИТОР. Това показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ) за откупения осигурителен стаж през миналата година. Става дума за хора, навършили нужната пенсионна възраст, но с липсващ осигурителен период. Според закона те могат да откупят от НОИ до 5 години стаж, като всеки месец им струва по 86,48 лв. Това означава, че ако на бъдещите пенсионери не им достига година за излизане в заслужена почивка, трябва да платят 1037,76 лв. Ако се възползват от възможността да закупят всичките 5 години, трябва да извадят 5188,80 лв. През миналата година средно по 21 месеца трудов стаж не са достигнали на хората в пенсионна възраст, за да напуснат пазара на труда. Така, за да се сдобият нужния им стаж, е трябвало да платят средно по 1816 лв. Данните на НОИ показват, че в сравнение с 2016 г.

Корупцията в българския частен сектор е често срещано явление, което се подхранва най-вече от наличието на неконкурентни практики на пазара, информира СЕГА. За тях спомагат както механизмите на държавната регулация, така и трайно установилите се в сектора практики, които имат за цел да елиминират или ограничат принципа на свободната конкуренция. Корупционните действия в отношенията между бизнеса и държавата са неизменна част от средата, в която работят предприемачите, като 100% от шефовете в средните и големите фирми смятат, че подкупите се срещат често. Такива са основните изводи от доклада "Корупцията в частния сектор в България", изработен от Центъра за изследване на демокрацията. Данните показват, че в частния сектор се наблюдават явления и практики, които са подобни до голяма степен на общата корупционна среда в страната.

Хората, които не си плащат водата, ще може да бъдат изключвани от мрежата. Възможно е ВиК фирмата да отреже цели квартали, ако масово са некоректни потребители, съобщава СЕГА, цитирайки зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова, която доразви коментара на началника си - Николай Нанков. В началото на миналата седмица министърът обяви, че до два месеца ще бъде публикуван нов Закон за ВиК, в който се затягат мерките срещу недисциплинираните ползватели на вода. Предвижда се до 5 пъти увеличение на санкциите, а в най-драстичните случаи на нарушения - директно прекъсване на водоснабдяването.