Тази неделя в предаването „Кой кой е“ ви срещаме с фотографът Любомир Сергеев. Един търсач на красотата, както го наричат в публичното пространство, който снима в цял свят, като двете му постоянни точки са София и Ню Йорк.
Любо е обиколил почти всички европейски градове, снимал е в Китай, Япония, Африка има много родни и международни награди. През 2014 година печели т. нар „Оскар“ във фотографията - статуетка „Виктория“ в най-големия фотосалон в света.
Срещаме Любомир Сергеев, вглъбен в поредния работен проект, За щастие той успява да се откъсне от задачите си и да дойде в студиото на Радио София. Подготвя поредната изложба в Ню Йорк, този път с… хайдути. Всъщност фотографът среща ентусиастите от сдружение „Хайдути“ на един събор и решава, че иска да ги заснеме и да ги покаже на света. Очертава се изложба и в Токио.
Директно отидох при тях и им казах: Вижте искам да ви снимам, ужасно много ме кефи какво правите! Това са хора, които се занимават с пропагандиране на нашата история и култура по много автентичен начин - разказва разпалено Любомир Сергеев.
Хората от сдружение „Хайдути“ събират автентични дрехи, оръжия и атрибути, които са на повече от 200 години. Те правят открити уроци в различни краища на България, нещо което Любо Сергеев иска да разкаже.
Моята амбиция е да заснема точно определен тип фотографии, които са така, както ги обичам - леко епични и да ги представя на света - признава фотографът и допълва: Винаги много съм харесвал да правя такива комбинации между нещо, което е много историческо с културна насоченост и да го пречупя през моя си леко комерсиален поглед.
В хода на разговора ни става ясно, че носителят на „Оскар“ във фотографията обича разнообразието, живял е в много европейски столици и е обиколил почти всички континенти, но винаги се връща към родната си България.
Трудно се издържа една цяла година в Ню Йорк, имайки предвид алтернативата тук. Пролетта е много хубава в Ню Йорк, но лятно и зимно време предпочитам да съм в България. Тук има прекалено интересни неща, за да ги оставя току така, честно казано. Обичам двете страни на монетата. Обичам да виждам и Ню Йорк - голямата машина, обичам да се прибера и в България, малко по-спокойно да ми е. Аз не съм срещал българин по света, на когото да не му е мъчно - категоричен е Любо.
Много мие хубаво днес, да снимам някъде по света - в Лос Анджелис например, където времето е винаги едно и няма промяна, след това да прескоча до някой замък в Австрия. Спомням си имаше един случай, когато от Европа, на следващия ден попаднахме в Африка, в коренно различна обстановка в арабски, полуарабски свят, в пустинята. Всъщност, това са най-важните неща, които се случват на мен и смятам, че на всеки човек, който пътешества, има възможност да погледне тоя свят. И е много важно да обърнеш внимание на тези неща. Много е тъжно, ако си прекалено зает или нямаш очите да ги видиш тези разлики. Мисля, че това е истината, това е целта - да можеш да ги видиш всички тези разлики, на които си свидетел.
Именно заради тези възможности Любо се чувства богат.
Много е важно човек да отстъпи една крачка назад, да погледне общата картина и да каже: Уао!
А поредното пътуване предстои до Серенгети, където фотографът, заедно със своя екип ще снимат… масаи.
Една снимка може да ни каже 1000 думи. Фотографията сама по себе си е отрязък от време. Тя е частичка от нещо, което се е случило някога. Хората го разглеждат по различни начини естествено, за едни това е спомен, за други това е блян, за трети е нещо друго, казва Любомир Сергеев.
Аз самия не снимам нещо, което съществува, аз първо го създавам и след това го заснемам. При мен винаги има история, винаги разказвам нещо. В 100% от случаите имам много дълбока история. Много често тази история не е много лесно видима, човек трябва да се задълбае малко повече, но винаги я има.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
По-долу можете да разгледате някои от снимките на Любомир Сергеев.Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..
„ Градината на доброто “ е не просто документален филм с благотворителна цел. Милена Илиева (сценарист) и Силвия Пешева (режисьор) ни разказват историята: "Филмът е за Милена Боева. Тя прави тази градина " Вдъхновение " в Божурище и създава 15 работни места за младежи в неравностойно положение. Работата им помага да бъдат самостоятелни. В тази..
Тодор Адамски, основател на групата "Феникс" за промоцията на албума им "Ритуал" с участието на група "Графит": "Ние сме доста древна ъндърграунд група още от 1984, в 2012 се събрахме отново с променени членове и скромна дискография. Към момента сме петима. В заглавната песен тази вечер доктор по българска филология участва с кавал. Вкарали сме..