Мартин Ганев: Можем да се храним, без да вредим на природата

публикувано на 05.11.18 в 14:30

Мартин Ганев: Вероятно съм имал вътрешен подтик да не се успокоявам

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази седмица в предаването "Радиоприемница" разискваме въпроса има ли обратен път към малките населени места в България. Достатъчно мотивиращи ли са техният чар, спокойствие, желание за живот в хармония с природата пред безработицата, липсата на инфраструктура и възможности за реализация там. Какъв е начинът за справяне при такива обстоятелства?

В първия ден от седмицата наш събеседник бе Мартин Ганев. На върха в кариерата си като финансов директор в голяма енергийна компания, преди това част от управлението на голям инвестиционен холдинг, той решава да се захване с производство и фермерство, защото смята, че България има нужда от нашите усилия в нея самата. Днес био фермата му в село Поляна изхранва 10 - 15 семейства, а във фабриката на Мартин в село Борима работят 350 служители с тенденцията да бъдат разкрити още 200 работни места в Ловешка област.

Когато човек се качи на един връх, трябва първо да слезе, да мине през някоя друга долина, река, гора и евентуално тогава да попадне отново на върха. Но в крайна сметка, като че ли периодично съм имал вътрешен подтик да не се успокоявам, да не изпадам в ситуация, в която ежедневието се повтаря, а да търся нещо ново. Човек трябва да живее по интересен начин, полезен за него самия и за другите. Даже си мисля, че е по-добре човек да опита и да се провали, отколкото да не опита, сподели предприемачът пред Радио София.

Мартин Ганев /сн. Ани Петрова, БНР/ Тишината, спокойствието, хармонията, уютът са понятия, които все още могат да се обяснят с показване, с конкретно място, с индивидуален избор. За Мартин това е именно село Поляна. В началото не разбира почти нищо от земеделие и животновъдство, но получава подкрепа от добри и ерудирани приятели. Днес е категоричен, че био земеделието е взаимоотношение на човека с природата, в която има ред сили и възможности, които са останали малко или повече скрити за нас. Убеден е, че е възможно да се отнасяме щадящо към околната среда и да се храним без да вредим на природата.

Другото му голямо предизвикателство нарича "Борима". Този проект запълва една празнина, която усеща Мартин преди години - желанието му да създава индустриална продукция след разрухата в годините на прехода. Именно в село Борима, където тогава купува стара фабрика, той се опитва да докаже, че е възможно една индустрия да се запази и да не се оставя да бъде погубена дори в най-трудните периоди. За работниците там той говори като за своя отбор и планира да открие нови работни места във фирмата, вече и в Ловеч.