В БАН намират важно решение за сигурността след аварията във Фукушима

Водещи учени от Института по електрохимия и енергийни системи на БАН представиха интересни проекти, разработени в института, в петъчната ни "Радиоприемница".

Малко известено е, че редовно производство на литиеви акумулаторни елементи в България започва още през 1984 година. Малко по-късно - през 1990 година страната ни става четвъртата в света със собствена технология и производство на първични литиеви елементи, обясни пред Радио София проф. Бранимир Банов, ръководител на секция "Електрохимия на литиевите елементи". 

Друг интересен факт е, че надеждната радиовръзка между алпинистите и базовия лагер на първата българска експедиция до Еверест е осигурена чрез литиеви елементи. На базовия лагер е била поставена специална батерия "цинк-въздух" с допълнителен катализатор, за да може да работи на височина 8 хиляди метра. За първи път се потвърждава в реални условия как литиева батерия работи безпроблемно при температура -45 градуса. Любопитно е, че българските алпинисти, които се натъкват на индийски лагер по време на пътя си към върха, оставят на индийските си колеги част от своята радиоапаратура и по този начин помагат на индийската експедиция да достигне върха. По-късно българската експедиция е наградена от министър-председателя на Индия по това време Индира Ганди.

В наши дни секция "Електрохимия на литиевите елементи" успява да разработи нов катоден материал за перспективни литиеви елементи - литиево-манганов двуокис (шпинел) и работи по европейски проект за високоефективни литиево-йонни батерии.

Проф. Веселин Найденов - председател на Научния съвет на Института по електрохимия и енергийни системи и ръководител на секция "Електрохимия на оловните акумулатори" даде друг интригуващ пример за световното признание за българската наука. След земетресението в Япония и аварията в атомната електроцентрала "Фукушима", японската компания "Хитачи" възлага на института да разработи технология за производство на промишлени оловни батерии, които служат за резервно захранване на атомни и други видове електроцентрали. Секцията "Електрохимия на оловните акумулатори" за две години намира подходящо решение, като създава технология, която редуцира вредните процеси, протичащи в оловните акумулатори. За разработката са издадени няколко патента, които са собственост на фирмата, поръчала и финансирала проекта.

Проф. Константин Петров - ръководител секция "Електрокатализ и електрокристализация" представи може би най-свидното отроче на екипа - разработването на технология за подобряване качеството на водата в Черно море. Както е известно, 90% от водите му са анаеробни, в тях няма кислород и животински видове. Пагубно въздействие върху средата оказват единствените живи организми в тази среда - вид сероводородни бактерии. Тук идва мястото на една програма, която води началото си от 2007 година, когато България и Румъния бяха приети в Европейския съюз. В резултат на тези усилия Европейската комисия сега дава начало на голяма и амбициозна програма за приемане на стратегии и технологии за подобряване на екосистемата в Черно море.