Рикардо Ибрахим - разказвачът на бежанските истории

Търсещите убежище са хора с истории, близки до нашите

публикувано на 26.11.18 в 10:38

Рикардо Ибрахим (в средата) заедно със сестра си Линда и Амджад Джад

Снимка: Златина Йовкова

Тук нещата са по-диви, по-истински, казва Ибрахим

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

...Иска ми се да можеш да си спомниш Хомс като мен, Меруан. В стария град, кипящ от живот, имаше джамия за нас мюсюлманите, църква за нашите съседи - християни и огромен сук, където всички се пазаряхме за златни медальони и пресни продукти или булчински рокли…”.

Това е откъс от книгата на афганистанския писател Халед Хосейни „Молитва към морето“, вдъхновена от историята на 3-годишния Айлан. Момченцето, което заедно с още 12 сирийски бежанци, се опита да достигне до гръцкия остров Кос, но за жалост се удави, а снимките на безжизненото му тяло потресоха света преди две години. Целта на снимките не бе просто да ни шокира, а да ни накара да видим, че търсещите убежище също са хора, които имат истории, близки до нашите.

Върховният комисариат на ООН за бежанците в България организира четене на книгата на Халед Хосейни, а четенето се превърна в музикално пътешествие, което разказа чрез инструментите, истинските истории на хора, търсещи надежда и сигурен бряг. И успя да накара присъстващите да видят и друга страна на темата с бежанците. Емоцията беше много силна и разказът за пътешествието на музикалните инструменти предаде тази емоция - как се чувства един човек, поел по този път на бежанец, разказа една от присъстващите на концерта.

Човек, който със сигурност не може да бъде вкаран в клишетата, е Рикардо Ибрахим. Той, заедно със сестра си Линда и техния приятел Амджад Джад, бяха музикалните разказвачи на събитието. В България Рикардо е от пет години, като има и български корени - баба му е българка.
Не мога да кажа, че съм от Сирия. "От къде си?" за мен е много труден въпрос, защото искам да принадлежа на света като цяло.

Ибрахим е завършил режисура, но може да свири и на различни инструменти, включително и традиционния за Близкия изток уд. Опитвам се да се изразявам с какъвто инструмент имам или на лист хартия или с камерата, казва той и допълва, че обича да пише неща, които са близки до хората. Ибрахим участва в т.нар. документален театър в представлението “Мир вам”, като през януари 2019 г. ще има две представления във Франция, а самото представление се играе вече от три години.

Младият мъж споделя, че от многото интереси, които има, всъщност най-сериозен е интересът му към спорта или т.нар. “ултимейт фризби”. Той участва в единствения по рода си такъв клуб в България и все още нямат федерация. В България този спорт съществува само от осем години. Това е безконтактен спорт и има същата цел на вкарване на точки като ръгби, но се играе с диск (фризби). Много активен спорт е, има много тичане, обяснява Ибрахим. След две години, мечтата му е, да участва в европейското първенство с български национален отбор по този спорт.

Въпреки възможността да живее другаде, Рикардо Ибрахим избира да живее в България. Пътувах из Европа и имах идея да живея в Кьолн, Германия, но се върнах в България, защото тук е по-топло и хората се държат по-топло с мен. Тук нещата са по-диви, по-истински. Искам да живея в колективно общество, не искам да живея между индивидуалисти. Аз така съм отраснал. Аз съм част от всички, не съм сам.

Може би тези финални думи на Рикардо, съдържат най-важното послание - че всички сме част от човешката общност и че трябва да променим представите и отношението си към бежанците.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!