Трябва да ви призная, че през последните две седмици, откакто времето заприлича на истинска пролет, много мои познати ми казват: Кажи сега някоя бърза, интересна и вкусна уикенд дестинация. Това означава да е близо до София, да видим нещо ново и да опитаме истинска, по възможност домашна храна...
Власинското езеро се намира в Сърбия - Пчински окръг и е известна туристическа дестинация. До преди няколко години беше предпочитано място преди всичко от сръбски семейства и рибари, но сега може би половината автомобили, които виждаме там, са с българска регистрация.
Самото езеро е невероятно красиво, създадено е въз основа на торфеното тресавище Власинско блато чрез играждане на бент през 1947 година. Общата площ на езерото е близо 13 хиляди хектара, а в него има и два острова Дуги Дел и Стратория. Температурата на водата през лятото е около 22 градуса и много хора избират да се къпят, да правят пикници и барбекюта, други използват водни колела, дори джетове. Рибарите естествено си идват с лодки и палатки, а за тях езерото е като сбъднат сън. В него се развъждат риби като костур, шаран, пъстърва, кротушка, мряна, амур, каракуда, лин и бабушка...
Ако предпочитате рибата в готов вид или сте почитатели на сръбските специалитети направо можете да се насочите към някое от заведенията наоколо. Мисля, че няма да сгрешите, което и да изберете. Повечето са разположени в малки хотелчета, където можете да нощувате. Цената на двойна стая е около 45- 50 лева, а апартамент с две спални струва 95 лева.
Но да се върнем към класиката - сръбската скара е просто задължителна. Вкусът на месото ще ви върне детските спомени, когато нямаше хипермаркети... Към ущипците задължително добавете един студен "Елен" (говорим за бирата...) или пък ароматна дюлева ракия и ...ви гарантирам, че няма да се върнете същия ден в София. Друго важно е, че в заведенията е наистина евтино. Чудесен обяд или вечеря за четирима ще ви излезе около 80 лева. И още нещо удобно - навсякъде можете да плащате с български левове, няма никакъв проблем, дори на малките пазарчета, където продават разни вълшебни, домашни сладка и сиропи. Не пропускайте и не бъдете мнителни- съвсем истински са и никой няма да ви излъже. Продавачите са местни производители и всички ги познават от години. Моят вкус клони към сладкото от горски малини и бороровинки и сиропа от диви ягоди. Но ако вие сте с по-екстремна нагласа можете да опитате сироп от коприва или мащерка...
Накратко- красиво е, близо е, хората са любезни, а цените изненадващо добри. Затова си заслужава разходката. Обратния път до София вече го знаете- Стезимировци, Трън, Брезник... и така до някой следващ уикенд, когато убедена съм, ще се върнете пак за късен обяд на Власинското езеро.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..