Павлина и Люба изслушват и съпреживяват, но не се съгласяват с насилието

Насилието, което като черна лавина повлича и проваля хиляди съдби, съсипва психиката на много хора и обрича живота им на болка и тъга. Павлина и Люба не могат да спрат това насилие, но се стараят да овладеят емоциите на жертвите.

Трудно е, защото се срещат очи в очи с насилието. То се случва навсякъде - в дома, в детската градина и училището, на улицата, в приятелския кръг, в местата за детска грижа, в правораздавателните институции. Павлина и Люба го изживяват всеки ден, без да са преки участници в него.

Един разговор може да продължи от две минути до над един час. От 2017 година горещата телефонна линия премина на  24-часов режим, т.е. непрекъснато има някой, който чака да помогне на човек в беда. Макар да не виждат резултатите от усилията си на практика, Павлина и Люба знаят, че са полезни. По какъв начин дейността им като доброволци променя живота на непознати, но и на тях самите.

Двете жени умеят да изслушат, съпреживеят и разберат, но не и да се съгласят. Не възприемат насилието - това, с което ежедневно се срещат десетки жени и с което се борят. Да помогнеш е въпрос на избор. Вариантите са да подминеш болката или да се изправиш очи в очи с нея и да се опиташ да я пребориш. Решението е лично и лежи на съвестта на всеки. Павлина и Люба са предпочели да се борят. Това ги прави добри и полезни, макар че не си го признават.

Често помощта, която оказват Павлина, Люба и техните колеги доброволци, е първата и понякога единствената възможност на пострадалите да потърсят подкрепа.