С даряването на храна в мюсюлманството може да се преодолее слабостта към материалното

„В ислямското разбиране, във философията на исляма, храната и водата са част от богослужението на човека, тъй като човекът е създаден да служи на Всевишния. Не заради това, че Всевишния има нужда от неговото служене, а защото самият човек изпитва необходимост за това. Храната и водата са средства, които ще му дадат тази възможност - да служи пълноценно на своя създател“, разказа Ведат Ахмед.

Той посочи още, че в тази връзка е важно, когато човек се храни и се препитава с благата, дадени от Всевишния, да благодари на този, който ги дава, на дарителя на благата. Благодарността се изразява още в началото на храненето, както и когато се пие нещо.

Заедно с подхранване на тялото, човек трябва да подхрани и своята душа, защото човек освен физическа има и духовна същност.

Ако човек се храни само с гозби, без да вложи духовност, ще бъде силен и як, но главата няма да работи както трябва, сърцето му няма да чувства така, както е необходимо, затова е много важно човек да внимава какво и как яде.

Ведат Ахмед разказа, че при мюсюлманите съществената част на молитвата е в края на яденето, тогава се прави „молитва за софрата“ и се благодари на Всевишния и на тези, които са допринесли за организирането за тази софра,  иска се прошка и се отправя молитва за извършване на праведни дела и добрини.

Той поясни, че душата е най-съществената част от човека, но без тялото духът не може да съществува на този свят, затова е необходимо и тялото да бъде обгрижвано.

Ведат Ахмед допълни, че ислямската религия следва един среден път в това отношение, без да игнорира духовната същност, но без да игнорира и физическото естество на човека.

„Много наши богослужения имат отношение и пряко към храненето. Някои богослужения са свързани с определени гощавки и храни“, каза Ведат Ахмед.

Знанието за значението на тези храни мюсюлманите черпят от Корана, но преди другите храни е а курбанът, най-големият мюсюлмански празник е всъщност е Курбан байрам.

Ведат Ахмед обясни,че тогава се колят определени животни, които са добре нахранени, не куцат и нямат здравословни проблеми. След като се заколят, се споделят с близки, приятели, съседи, мюсюлмани и немюсюлмани. Това се прави, за да се сближат индивидите в обществото и индивидите със създателя.

Ведат Ахмед  разказа още, че понякога човек пропуска някои задължения, или има някои недостатъци, които могат да се компенсират с нахранване на бедните.

„Всеки човек има слабост към материалното, а тя е може да се премахне чрез даряване и помагане.

Така човек съчувства на хората около себе си и ще изгради у себе си добри морални качества“, посочи Ведат Ахмед.

Хранителните продукти, които са важни за мюсюлманите, са фурмите, маслините и смокините, които се споменават в Корана. Там се отбелязва и значението на пчелите и меда – за човешкия организъм и за неговата духовна чистота.

От значение е и халвата, която е символ на споделянето на мъките и радостите. Хлябът и солта са също на особена почит, затова и продължава традицията в четвъртък срещу петък, както и в неделя срещу понеделник, да се раздават мекици.

В деня преди байрама, когато се приема, че се опрощават греховете, се раздават питки, които символизират хляба. Шербетът пък, познато и като райско питие, също е на почит и символизира достойнство, уважение, а в някои дворци се е сервирал само на висшестоящите.

Защо определени храни са забранени, какви са другите ритуали, свързани с храна, трудно ли е да си мюсюлманин и да спазваш писаните правила – чуйте в звуковия файл.