Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Растения и дървета, емблематични за българската градина

Снимка: pixabay.com
В последния ден от работната седмица в „Радиоприемница“ беше цветно, в унисон с разцъфващата природа около нас и с настъпващия светъл християнски празник – Цветница.

Покрай всички тези поводи решихме днес да ви разкажем за чудесата на природата, за причудливите форми на дърветата и лечебните свойства на растенията.

Наш гост беше ландшафтният архитект Максим Петков от Ботаническата градина на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, когото попитахме за причудливите форми на дърветата, които понякога виждаме – дали това е естествен процес, или пък резултат от човешка намеса.

Максим Петров разказа, че много неща могат да се отразят на растежа на едно дърво - гръмотевица, болест, вредители и понякога се появяват такива дървета, които наподобяват различни интересни форми.

Максим Петров

Други растения пък са много инвазивни и завземат територия. Оказа се, че естествено разпространените растения у нас не са толкова агресивни и се контролират от самата природа, но Максим Петров посочи, че се появяват чужди видове, като айлант – див орех, което е изключително агресивно дърво и расте бързо, а когато бъде отрязано, изкарва стотици издънки от корените и се получава една малка гора.

Така чуждите видове завземат територията на нашите растения. И макар да познаваме много дървета и храсти от нашето ежедневие, като бялата акация и фитолаката, например, се оказва, че те не са наши видове.

Кои обаче са растенията, които са емблеми в българската градина? На първо място Максим Петков посочи дъба, чиито листа са изобразени на герба на България.

Здравецът е емблематичен за българската градина и присъства в много християнски ритуали. Чемширът също е присъщ за българските територии, но през последните години бе изяден масово от гъсеница, за която Петров посочи, че още е тук и ако не се преборим с нея, ще унищожи каквото е останало.

Максим Петков разказа, че вече много трудно се намират стари български сортове рози, тъй като пазарът е залят с вносни хибриди.

Други, ценни за нашата страна растения и дървета, са малките ябълки със сладък вкус, леската, орехът, дюлята и други плодни дръвчета, които са присъствали на трапезата на българина.

В града обаче тези дървета, макар и приятна гледка в парка, не бива да бъдат прекалено често срещани, защото окапващите плодове гният и привличат насекоми, което е опасно за играещите в зелените площи деца.

Но освен плодни, по нашите земи има и много лечебни растения, а според преданията свети Иван Рилски е използвал шипката, която е стривал на брашно, от което е правил специфичен хляб.

Кои са другите лечебните растения, които се срещат у нас – чуйте от разговора на Добринка Добрева с Максим Петков.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Теодор Войников

Софийски разкази - Драски по софийските работи

Теодор Войников е син на архитект Тодор Войников - автор на картата на Стара София към книгата “Драски по софийските работи”: "Идеята за картата на улицата започна преди 2 години. Баща ми е автор на тази карта, която вече е върху елтабло до сградата. Не бяхме сигурни как да реагираме - таблото имаше нелицеприятен вид. Имах идея да се изрисува от..

публикувано на 03.05.25 в 16:00
къщата на Дебелянов днес

Историята оживява - архитект Вельо Дебелянов

Борислав Виларов - историк, политолог, общественик и правнук на архитект Вельо Дебелянов, братовчед на Димчо Дебелянов, автор на повечето сгради по ул."Иван Асен Втори" от Орлов мост до пл. "Никола Гюзелев": "Имах ясни спомени от прадядо си, отраснал съм на коленете му. Беше обаятелна личност и като почваше да пее, полилеят трепереше. Разказвал ми..

публикувано на 03.05.25 в 15:00
дует Ритон

Адресите на любовта - дует Ритон

Най-непоклатимият дует в българската музика - Ритон, разкрива в Адресите на любовта тайните на дълговечното съжителство, при което работа и семеен живот се врастват един в друг. Тази година Катя и Здравко отбелязват 50 години от запознанството си в Kонсерваторията и с типичното си чувство за хумор споделят лични истории, забавни случки,..

публикувано на 03.05.25 в 14:00
Жасмина Свиленова

Гледах големите, те летят, и аз исках като тях

Жасмина Свиленова стана абсолютна световна шампионка по калистеника (стрийт фитнес) и ни гостува в студиото: "Сега вече съм трикратна абсолютна световна шампионка. Аз съм световна в моята категория, но съм взела и в другите категории. Няма значение дали си на 13 или 20. Имаше участници от цял свят. Упражненията са еднакви в цял свят. По-добрите имат..

публикувано на 03.05.25 в 11:44

Когато непотребното за едни е съкровище за други

НЧ "Христо Смирненски" кани на п ролетно почистване в жк "Лагера" - слушаме Йоана Лазарова, читалищен настоятел: "Инициативата е за пореден път, всеки път правим по едно. Идеята е какво да правим с омалелите дрехи на децата, разрастнахме се и сме за всички възрасти за всички вещи. Мотото ни е, че непотребното за едни е съкровище за други. Винаги..

публикувано на 03.05.25 в 10:55
Андрей Димитров

Скептицизмът на по-възрастните ме мотивира

Трети етап от доброволческата акция: заедно да възстановим парка зад Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (кв.Гео Милев) - Андрей Димитров, студент по политология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“: "Прекарвам времето си във Философския факултет, разказваха ми за парка, скептицизмът на по-възрастните ме..

публикувано на 03.05.25 в 10:43

10 минути в Смартбърдс

На 3-ти май, за девета поредна година ще се проведе кампанията на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) „Ние броим врабчетата“. В нея може да се включи всеки, като отдели само 10 минути на този ден между 9:00 и 12:00 часа и запише броя и вида на наблюдаваните врабчета на сайта birds.bg. Разговаряме по темата със Стойчо Стойчев, директор..

публикувано на 03.05.25 в 10:00