За появата на заболяването основно значение имат наследствеността и обездвиженият начин на живот. По медицинска препоръка и необходимост до операция стигат около 10 000 българи годишно. Около 30-40 хиляди се лекуват консервативно.
Хроничната венозна болест на долните крайници е едно от най-разпространените заболявания в развитите страни на Европа и Северна Америка. За Стария континент данните сочат, че от лека форма на хронична венозна болест страда 80-85% от населението, а варикозни вени имат 60% от жените и 40% от мъжете.
Заболяването е изключително разпространено, всеки трябва да обърне внимание на този проблем – подчерта в Часът на здравето председателят на Дружеството по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология проф. Веселин Петров. – Всички капилярчета, разширени венички и венули, които виждате по краката, са израз на вече появило се заболяване, макар и в ранен стадий. Да не говорим за тежките случаи – тромбофлебити, дълбоки венозни тромбози, при които има опасност за живота на хората.
Проф. Петров цитира колега от международен медицински форум, според който след 8 часа на едно работно място всеки човек има признаци на първа степен на венозна недостатъчност.
Вените не трябва да се натоварват с продължително седене или стоене. Човек трябва да се движи, това помага на кръвната циркулация.
Печенето на слънце на болни е забранено.
Спортове могат да се практикуват от пациенти с венозна болест, допълни още проф. Петров. Не бива обаче да се търсят рекорди, които изискват свръхнатоварване. Особено благоприятно се отразяват ходенето, леко тичане или водните спортове.
Чуйте целия разговор с проф. Веселин Петров, за да научите и видовете терапевтични подходи и кога се стига до оперативно лечение.
В рамките на инициативата ще бъдат организирани и поредица безплатни профилактични прегледи на тези, които желаят да проверят в риск ли са от разширени вени.
Прегледите ще се извършат в най-големите 8 български града в седмицата между 10 и 14 юни, според график, който ще бъде публикуван предварително тук.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно