Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Архитект Пенчо Койчев - един от големите

В предаването "София - опознай непознатото"  ви разказахме за един от именитите архитекти, оставили трайна следа в историята на София и страната. Пенчо Койчев е роден в Дряново нa 27 януaри 1876 г. Зaвършвa с отличие и основното си оброзовоние в Силистра и средното в Русе. В гимназията той участвал в училищния хор и в организираните театрални представления, като бил добър приятел сьс Сава Огнянов - по-късно известен актьор, чието име днес носи театърът в Русе.

На 1 март 1902 г. арх. Койчев е назначен на работа в тогавашното Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 28 юли същата година става окръжен архитект в Плевен. Точно в този град е и първото му голяма и както той я нарича „любима" творба  мавзолей-костницата, която е проект спечелил сред други 32-ма в национален конкурс. Там той влага целия си потенциал, като участва във всички процеси от строежа на сградата. Този обект, който е изключително важен не само за Плевен, а и за цяла България, като символ и памет за загиналите в Руско-турската освободителна война, се превръща в първия шедьовър на арх. Пенчо Койчев. Той се занимава с декорацията, изработва дърворезбата на дървената входна врата, прилага всичко научено в Гент, но вплита и много елементи от традиционната българска архитектура, като превръща сградата в един от символите на националната романтична архитектура. Тази негова работа бива оценена и Министерството на благоустройството му предлага работа в София.

"За висше образование е изпратен от родителите си в Гент, Белгия. Завършва с отличен успех, получавайки диплома за инженер-архитект и негови чертежи и скици десетидетия напред са били изложени в коридорите на университета, за да бъдат образци за следващите студенти. Лично известният професор Луис Клоке мy предлага да стане асистент в университета, но младият архитект решава да се върне в България. Първата година макар и безплодна от гледна точка на архитектурни проекти отрезвява, но не сломява вярата и обичта на арх. Койчев към България. Първият си строеж - един малък магазин в Русе прави през 1901", разказва внучката на Койчев - Невена.

Историята стигна до началото на неговата кариера в Министерството на благоустройството в София. Тук той получава едни от големите си поръчки, като дори бива нает от царица Елеонора, която му възлага строежо на двореца в Царска Бистрица. До 1917 г.  Койчев се занимава с преподавателска дейност, след което настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството.

В периода 1908-1915 г. строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София бул. „Дондуков" 36, ако днес минете оттам сигурно ще ви трябва малко време да осъзнаете какво бижу е скрито в тази част на града. Без кич и ненужна височина, дори сякаш доста малка на фона на останалите по-високи сиви сгради, жълтата й фасада подсказва дълбоко скрития простор с който разполага тя. 

Архитект Мария Давчева разказва още за житейския му път. - "През 1910 г. сътворява симвалът на Пазарджик -старата поща. В същото годино царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица, като е построено само едното крило, тъй като започва войната, а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов. От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докото настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Народното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др."

Така стигаме и до последната творба на арх. Пенчо Койчев. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София. Строежът й продължава в периода 1929-1940 година. 
 
Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева.“

Реализацията на тази задача е придружена с много перипетии и дори подтиква арх. Койчев да вземе тежкото решение да се откаже от мисията на живота си да бъде архитект, за да не погази принципите си на честен и достоен човек. Такъв е бил арх. Пенчо Койчев - човек на честта, който в крайна сметка подложен на ударите на обществото създава сграда, която се превръща в универсална отправна точка за всички поколения и епохи.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Димитър Петров: Ако кажа, че СОС изпраща успешен сезон, ще излъжа

Много от нещата, които искахме да решим и приемем в Столичния общински съвет (СОС) през този сезон, не можаха да станат, защото или бяха блокирани в ранен етап, или бяха саботирани в самите сесии. Съветът може да направи много неща, но политическо отношение излизаме във ваканция нито като оптимисти, нито като песимисти. Това е оценката..

публикувано на 25.07.25 в 15:29
Природен парк „Витоша“

"Безотговорността е най-опасната искра" - напомня кампания за опазване на горите

В разгара на активния сух и много горещ летен сезон, стартира кампания, наречена “Безотговорността е най-опасната искра“ . Темата ѝ ще бъде “Разходи се сред природата - не оставяй следи“ .  В предаването „Добър вечер, София“ разговаряме с инж. Дарин Ковачев - главен горски инспектор към дирекция Природен парк “Витоша“ , за това по какъв начин..

публикувано на 25.07.25 в 14:45

Със сатирични видеа Мими Шишкова популяризира демократичните ценности

Мими Шишкова е позната в социалните мрежи като "проклета жена".  Тя разказва политически сюжети в TIkTok видеа . Редовно качва в платформата хумористично съдържание, с което обяснява как работят някои институции или пък критикува политически партии. Случвало се е китайското приложение да свали нейно видео, но сега вече изтрива целия ѝ профил...

публикувано на 25.07.25 в 14:10
Опакованата Триумфална арка в Париж, 2021 г.

Как с краткотрайните си творби Кристо заживя във вечността

През юни т.г. се навършиха 90 години от рождението на световноизвестния артист от български произход Христо Явашев – Кристо , а през май – 5 години от неговата кончина. Той разбира се, винаги ще бъде помнен, изучаван и разгадаван в средите на изкуството, от творци и почитатели. Инсталациите му, някои от които са правени в екип със..

публикувано на 25.07.25 в 13:21
Таня Николова и Христина Попова

Ден на съвременното българско изкуство в Нови хан

. В Нови хан подготвят ден, посветен на съвременното българско изкуство . Творческо ателие, литературно четене и брут-арт изложба са сред акцентите в програмата.  В предаването "Радиокафе" на БНР-Радио София за събитията разказаха  Таня Николова и Христина Попова . Много рядко гостува съвременно изкуство - съвременни художници, артисти..

публикувано на 25.07.25 в 11:35

Теракота в гроб с кремация откриха археолозите в Хераклея Синтика

Поредна интересна теракота в гроб с кремация откриха археолозите от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) при спасителните разкопки в Западния некропол на Хераклея Синтика, съобщиха от Archaeologia Bulgarica. Бронзовата монета от ямата ориентира към погребение през III-I в. пр. Хр. Предстои уточняване на периода, след като монетата бъде..

публикувано на 25.07.25 в 08:25

Започва фестивалът "Лятно кино в Банкя: София-Запад Фест 2025“

На 26 юли, събота, с концерт в 19.30 ч. в парк “Ротонда“ ще бъде открит фестивалът “Лятно кино в Банкя: София-Запад Фест 2025“, съобщават от администрацията на столичния район Банкя. Мултимедийният концерт “Кино по ноти“ на Софийски духов оркестър (ОКИ – ДК “Искър“) с диригент маестро Юли Дамянов и гост-изпълнител Александра Александрова ще ни потопи..

публикувано на 25.07.25 в 07:35