Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Архитект Пенчо Койчев - един от големите

В предаването "София - опознай непознатото"  ви разказахме за един от именитите архитекти, оставили трайна следа в историята на София и страната. Пенчо Койчев е роден в Дряново нa 27 януaри 1876 г. Зaвършвa с отличие и основното си оброзовоние в Силистра и средното в Русе. В гимназията той участвал в училищния хор и в организираните театрални представления, като бил добър приятел сьс Сава Огнянов - по-късно известен актьор, чието име днес носи театърът в Русе.

На 1 март 1902 г. арх. Койчев е назначен на работа в тогавашното Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 28 юли същата година става окръжен архитект в Плевен. Точно в този град е и първото му голяма и както той я нарича „любима" творба  мавзолей-костницата, която е проект спечелил сред други 32-ма в национален конкурс. Там той влага целия си потенциал, като участва във всички процеси от строежа на сградата. Този обект, който е изключително важен не само за Плевен, а и за цяла България, като символ и памет за загиналите в Руско-турската освободителна война, се превръща в първия шедьовър на арх. Пенчо Койчев. Той се занимава с декорацията, изработва дърворезбата на дървената входна врата, прилага всичко научено в Гент, но вплита и много елементи от традиционната българска архитектура, като превръща сградата в един от символите на националната романтична архитектура. Тази негова работа бива оценена и Министерството на благоустройството му предлага работа в София.

"За висше образование е изпратен от родителите си в Гент, Белгия. Завършва с отличен успех, получавайки диплома за инженер-архитект и негови чертежи и скици десетидетия напред са били изложени в коридорите на университета, за да бъдат образци за следващите студенти. Лично известният професор Луис Клоке мy предлага да стане асистент в университета, но младият архитект решава да се върне в България. Първата година макар и безплодна от гледна точка на архитектурни проекти отрезвява, но не сломява вярата и обичта на арх. Койчев към България. Първият си строеж - един малък магазин в Русе прави през 1901", разказва внучката на Койчев - Невена.

Историята стигна до началото на неговата кариера в Министерството на благоустройството в София. Тук той получава едни от големите си поръчки, като дори бива нает от царица Елеонора, която му възлага строежо на двореца в Царска Бистрица. До 1917 г.  Койчев се занимава с преподавателска дейност, след което настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството.

В периода 1908-1915 г. строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София бул. „Дондуков" 36, ако днес минете оттам сигурно ще ви трябва малко време да осъзнаете какво бижу е скрито в тази част на града. Без кич и ненужна височина, дори сякаш доста малка на фона на останалите по-високи сиви сгради, жълтата й фасада подсказва дълбоко скрития простор с който разполага тя. 

Архитект Мария Давчева разказва още за житейския му път. - "През 1910 г. сътворява симвалът на Пазарджик -старата поща. В същото годино царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица, като е построено само едното крило, тъй като започва войната, а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов. От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докото настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Народното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др."

Така стигаме и до последната творба на арх. Пенчо Койчев. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София. Строежът й продължава в периода 1929-1940 година. 
 
Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева.“

Реализацията на тази задача е придружена с много перипетии и дори подтиква арх. Койчев да вземе тежкото решение да се откаже от мисията на живота си да бъде архитект, за да не погази принципите си на честен и достоен човек. Такъв е бил арх. Пенчо Койчев - човек на честта, който в крайна сметка подложен на ударите на обществото създава сграда, която се превръща в универсална отправна точка за всички поколения и епохи.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
С кмета Трайко Младенов

Ние сме в златен век, нe смесваме цветове и политики и нямаме изгубени битки

Pадиокафе гостува на община Костинброд. Kметът на общината г-н Трайко Младенов е наш пръв събеседник: "Родният ми град е мястото на семейството, приятелите, уюта, копнея да се върна тук след всяко състезание. Започнах с кик-бокс в 2013 и от 2016 се отключи желанието за бокса. Знаейки откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал, пътят е дълъг. Но това е..

публикувано на 26.10.25 в 09:38

Софийски разкази - Културният живот в стара София

Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..

публикувано на 25.10.25 в 16:00
професор Васил Захариев

Историята оживява - професор Васил Захариев, трудове първи и втори

Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..

публикувано на 25.10.25 в 15:00

Адресите на любовта - Георги Парцалев

Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..

публикувано на 25.10.25 в 14:00
Иван Попов

Кариерното развитие е основна цел

Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с   Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..

публикувано на 25.10.25 в 11:51
Антон Биров

Стегната история, еднакво лесна за възприемане от нови читатели, фенове на сагата и играчи

„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е  Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...

публикувано на 25.10.25 в 11:04

Усилия, стратегия, политики, екипна работа.

Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден .  Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..

публикувано на 25.10.25 в 09:54