Писахме за всякакви неща, драги мои. Страх, срам, завист, стрес в различни форми и проявления, за безвъзвратно отминали моменти. И забравихме да говорим за най-важното – ХРАНАТА!
Милион крилати фрази ви изникват в съзнанието, картини от детството, включително какво закусвахте и какво всъщност ви се яде в момента. Храната е това, което ни обединява и в радостта, и в скръбта. Тази стръв за живот и успокоението, което се разлива у нас, когато сме задоволили или пък презадовилили нуждите си.
Ще трябва да подхванем отнякъде баницата, пардон темата.
И това, разбира се, ще бъде през клишето. Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какъв човек си. Добър/Лош. Вегетарианец/Месоядец.
Естествено право на всеки човек е да избере своя хранителен режим, а на останалите да уважат решението му и да се съобразяват със спецификите и нуждите на дадения човек.
Ако имате приятел вегетарианец и го каните на вечеря у вас, е проява на изключително лош вкус да сервирате само плескавици, кюфтета, кебапчета, пържоли, а за гарнитура салатата да е овчарска с богато съдържание на шунка вътре.
Също толкова неприятно е, ако човек на специфичен хранителен режим, започне да просвещава всеки един човек напоително защо единствено неговото хранене е правилното. Като месия, който е слязъл от небето и пръска светлина и знание сред потъналите в мрак и ужас неандерталци.
Другото още по-неприятно е, ако въпросният месия започне да агресира. Както да речем го прави у нас лидерът на веганите. С това войнствено отношение по-скоро отвращава обществото и по никакъв начин не ги кара да се замислят над каузата, която защитава. В тази връзка няма да спра да повтарям една мисъл на Майка Тереза: „Никога няма да се присъединя към движението против войната. Потърсете ме, когато се появи движение за мир“. Честно да ви призная, предпочитам благ човек, който се храни с кренвирши пред истерик, който заклеймява всичко живо в околовръст.
Много пъти съм се чудила дали да не стане вегетарианка. Поради много и различни причини, включително морални. Не желая да стимулирам една отвратително нехуманна индустрия, в която животните са третирани от ден първи по ужасяващ начин. От друга страна, въпреки тези отрязъци, в които не ми си яде изобщо месо, има такива, в които ми се консумира именно такова.
Въпросът е, че не си купувам месо от супермаркети, в които то очевадно е боядисвано. Повечето пъти идва от странство, а дестинациите по-скоро бих искала да посетя, отколкото да ям месо от тях.
Трудно е да не обобщавам, като в крайна сметка диетите, на които реагират организмите ни, са толкова индивидуални. Още помним разни масови истерии на унифициран начин на хранене, които доведоха до чернодробни натоварвания на хиляди мъже и жени по света.
Ако спорадично нещо конкретно ви се хапва, това е сигнал от тялото ви, и аз лично бих му се отдала.
Доста по-вредно ми се вижда, да ви се яде конкретно нещо, а вие да потискате това желание. В смисъл, че слюноотделяте на кебапче, докато тъпчете зарзават в устата си, защото така е редно.
От друга страна, хранителен режим, който се основава изцяло на месо, ако ще и да е от еко ферми, също не е добра идея за общото ви здраве. И не защото ще приложа някакво конкретно медицинско изследване, а защото ще ви припомня как са се хранили нашите прародители по тези земи. И като цяло това е най-добрата гледна точка, диетата ви на хранене да е съобразена с мястото, на което сте родени и отраснали. Дори впоследствие да живеете на друго място, пак е разумно да си припомняте от какъв генофонд произлизате и как са се хранили поколенията назад.
Ежедневието на българите е включвало тежка полска работа, а в торбичките са носили лук, малко хляб и бучка сирене. Това е било основното меню, а животни са се колили рядко и най-вече на празници, като се е ядяло по-малко, а месото се е уважавало и споделяло, тоест нищо не се е похабявало от него.
Храната, драги мои, е живот, но не е нещо, за което изцяло да живееш и в даден момент резонно да започне да те контролира. Затова има такъв бум на хранителни разстройство в съвремието. Защото хората или се хранят емоционално, тоест запълват душевни празнини и травми, или ожесточено се ограничават, търсейки нереален перфекционизъм, определян от шепа хора, които работят изцяло на фотошоп.
Ще спра дотук, а темата може да продължим. На маса най-добре…
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..