Чудя се днес, приятели, коя от двете теми, които занимават съзнанието ми, да засегна: дали затова как от време на време пак се налага да се борим за изконни човешки права или по-скоро да ги пазим – каквото е правото на жената да разполага с тялото си, или пък нещо съвсем различно - за характера да се отдадеш на призванието си, каквото и да е то…
Относно първото се отказах засега, защото все още сме част от демократично общество и нещата са решени нормативно. Но не заспивайте пред сигурността на статуквото, защото злото и неговите проявления никога не спят и са готови да спрат всеки цивилизационен развой и отново да ни натикат в някоя дупка, от която да ни контролират и експлоатират.
Наистина спирам, защото започвам сериозно да качвам кръвно.
Да се върнем на втория ми избор – да се отдадеш на призванието си. Нещо, което зависи от нас самите, но ние често го саботираме поради неувереност, прекалено съобразяване и страх, много страх.
Ще ви разкажа за две понятия, които анализират много и важни мислители от различни епохи.
Характер и съдба. Или това, което вярвам, че движи всички осмелили се да се последват, характер-съдба като неразделно цяло. Нека да се опитам да го опиша… Това е онази невъобразима вяра и отчаяние, че си избран и от теб зависи дали ще се възползваш от това, на цената на всичко. Дори на това, което не предполагаш, че притежаваш.
Много често човекът, тръгнал по своята пътека, споделя:
Аз не мога да правя нищо друго. Наистина!
Не е вярно, разбира се, че може. И най-вероятно е правил, докато стигне заветната цел. По-точното обяснение е, че не иска. Твърдо не желае да не последва съдбата си. Забележете двойното отрицание. Това е противопоставянето на всичко и всички.
Новалис, един от най-странните и значими немски поети от ранния романтизъм, пише:
„Съдба и характер са двете имена на един и същ принцип.“
Това е инатливото вярване, че съдбата, тоест нещо извън нас е подредило вече картите ни, и ние сме длъжни да я изиграем по възможно най-добрия начин. Защото така или иначе всичко води натам.
Ницше говори за първи път за съдба-характер в това неразделно цяло. Той казва така:
Когато някой има характер, той има и преживяване, което непрекъснато се повтаря.
Това е още по-интересен поглед върху тази симбиоза. Ние имаме по-скоро усещането за синхроничност. Че предизвикваме обстоятелствата, но и че те ни извикват на свой ред. Сякаш вървим гърбом към съдбата си и това придава въпросния мистичен контекст.
А всъщност, както го определя немският философ Валтер Бенямин, трябва да мислим тази взаимовръзка юридически.
Няма съдба без вина.
Бенямин цитира и Гьоте:
„Ти, който създаде човека виновен.“
Тоест този индивидуалистичен път, който някои решават да последват, макар и гърбом, върви с усещането за вина, предателство, измяна, висша форма на егоизъм.
Защото хората около нас не обичат даден човек от групата да изпъква. На нас ни е добре така, когато сме едно и се движим с равни темпове.
Затова понякога сме готови, виждайки до нас чистия талант или неговия зачатък, да го потиснем, защото не се знае какво ще последва и най-вече какво ще се промени.
Ето тук аз ще събера характер и инстинкт, защото всъщност характерът произлиза от инстинкта.
Или както заключва големият наш поет Константин Павлов:
„Разумът е самоосъзнал се инстинкт.“
Аз лично се доверявам на инстинкта си, а ти?
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..