Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Страница 18

Дневникът на една софиянка: Черноземът или защо хората тук се отказват от живота?

Гардероб: H&M Снимка: Мериан НиколоваЩе кажете, ей, Бела, петъчно ни разби с тази тема. Лято е, отпуската тепърва предстои, тоест има за какво да мечтаем, началото на месеца е, значи все още имаме пари по сметката, а ти ни блъскаш с екзистенциални кризи пак…

Не пак, а отново! Животът е за наблюдение, приятели. А тук виждам, особено след една определена възраст, че отчаянието и впоследствие апатията са включени на средна до максимална степен. Просто така, като забравен телевизор с увеличен звук…

Сякаш отвъд 50-те хората започват да се отказват от телата си, от каквито и да е било зачатъци на нови интереси и желания извън семейните и заемат поза на предали се.

Веднага ще ме репликирате, да, с тези пенсии какво се очаква да правят тези хора. Да се качат на круиз или да преживяват с кофичка кисело мляко. Мизерията поражда мизерия и много тъга, това е ясно. Но аз съм била в страна като Бразилия, където разликата между бедни и богати е чудовищна. И пак тези хора, независимо от възрастта си, имат стръв за живот. Може би това се корени в общността, в религиозната заедност и дори в климата, нямам идея, има много и различни отговори.

На Запад пък, с цялата материална осигуреност, огромна част от обществото е на антидепресанти. Тоест отвъд благата на капиталистическия свят има липси, които не могат да бъдат запълнени, ако ще и на 100 круиза да се качи човек.

Да се върнем обаче отново на Балканите, при нас самите, все пак имаме свободата да живеем, където поискаме и въпреки това сме тук.

Нека се самоанализираме тогава, какво друго ни остава…

Откъде струи този отказ от живота: в разпадналия се патриархат, в комунистическия строй, който проми мозъците на поколения българи, в прехода, който пък категорично ги отчая…

Те ли превърнаха няколко поколения в жертвонастроени хейтъри?

Разбира се, винаги е съвкупност. Аз също съм заела поза на отявлено черногледство, но отговарям към момента само за себе си и занимавам предимно себе си с тези амплитудни колебания.

Ако обаче съм нечий пример, довела съм някого в живота, смятам, че подобно поведение е изключително егоистично и зареждащо следващите със същата апатия и омраза към настоящето.

Да, това е някакъв фон, или по-скоро почва, в която всички растем. Чернозем, но с висококиселинно съдържание, от което избуяват, ако изобщо избуят примирени хейтъри.

Почти звучи като оксиморон, нали? Но е така, защото омразата може да предизвика бунт, революция, саморазправа срещу несправедливостта, а тук се трансформира във форумно злословене и шикалкавене.

Затова всеки трябва да се вземе в ръце и ако не друго, да се опита да живее достойно.


ВИЖТЕ ОЩЕ
адв.Дерменджиев

Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората

Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..

публикувано на 01.12.24 в 11:54
С адв.Петър Николов

Успехът не е в това, което притежаваш, а това, което правиш

Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..

публикувано на 01.12.24 в 11:27
Поли Кинова

Вдъхновението е навсякъде

Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..

публикувано на 01.12.24 в 10:35
адв. Христиан Митев

Когато имаме възможност да помогнем, трябва да го направим

Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..

публикувано на 01.12.24 в 10:02
Нео Ренесанс

Нео Ренесанс в галерия „Райко Алексиев“

Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..

публикувано на 01.12.24 в 10:00
Захари Зограф

Историята оживява - Захари Зограф и тайнствената и явна Ралу Коциасоглу

Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите.  Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..

публикувано на 30.11.24 в 16:00

Софийски разкази - Стара София в спомени

Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна.  Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..

публикувано на 30.11.24 в 15:00