Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Страница 19

Дневникът на една софиянка: Чувството за вина убива

Гардероб: H&MАко можех да отърва себе си и човечеството от едно единствено чувство, то би било чувството за вина.

Ще кажете: как така, тогава със сигурност моралните устои ще бъдат завинаги срутени. Как сгрешилият ще осъзнае грешката си, как, аджеба, ще успее да се поправи.

Психолозите заявяват, че ако човек е лишен от чувство за вина, то със сигурност проявява признаци на социопатия и личностно разстройство.

Ако става дума за убийства, насилие, терор и насилникът се чувства идеално с тези си занимания, той, освен че не чувства вина, най-вероятно изпитва и удоволствие от стореното.

Аз се сещам обаче за още един хипотетичен казус: ако имахте възможност, дали бихте убили бебето Хитлер?

Замислихте се, драги мои, върху тази морална дилема и аз сериозно го направих, даже направо си го представих. Това питане са отправили от вестник „Ню Йорк Таймс“ и всъщност е било предмет на сериозно проучване.

Мога да ви забия и в други подобни казуси, когато най-общо казано добри хора са готови да извършват ужасни неща, на първо четене, разбира се. Светът определено не е черно-бял.

Но аз исках да поговорим за това състояние, когато се чувствате виновни почти през цялото време. Тоест не сте сигурни напълно, че сте извършили нещо нередно, но въпреки това се съмнявате. Това също до голяма степен е част от клинично състояние. Доста неврози са придружени от т.нар. комплекс за вина.

Хайде сега обаче да разгледаме по-подробно една семейна картина, която често ни провокира да се поддаваме на чувството за вина и често разпознаваме нечия реплика като укор.

Тук вдигам плахо ръка и аз съм от отбора на вечно виновните. Решила съм обаче да го напусна, защото перманентното чувство за вина води до лишаване от щастие и съответно до дългосрочна депресия. Вината разболява. Тя е абсолютно токсична!

Вярвам, че сте забелязали в картинката, че винаги има следната конфигурация: насилник и жертва, те се нуждаят един от друг и често е възможно да сменят ролите си.

Чувството на вина, отправено или почувствано, може да бъде резултат от травма, загуба и неглижирано отношение от страна на родителите, малтретиране в ранна детска възраст.

Много често жертвите смятат, че са предизвикали това отношение и са виновни за случилото се. Тези хора със сигурност се нуждаят от сериозна терапия.

Лично за себе си съм осъзнала една причинно-следствена връзка… Доста често тези взаимоотношения се основават на търговски принципи.

Ето ти пет кила любов, върни ми ги сега в 7 лева внимание. Аз ти дадох онзи ден незабравимо щастие, сега, въпреки че ти е лошо, трябва да ми го върнеш на момента. Направих за теб толкова много, а ти не ме обичаш достатъчно.

Дребнавост, егоизъм, безпардонност…

Най-важното, на което трябва да се научим, приятели, и аз се опитвам всеки Божи ден, е, че в обичта няма мерилки.

Би трябвало да има разбиране, внимателно изслушване, щастие от факта, че даваш, без да очакваш и липса на каквато и да е било суета.

Обичаш, за да обичаш и толкоз!

ВИЖТЕ ОЩЕ
адв.Дерменджиев

Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората

Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..

публикувано на 01.12.24 в 11:54
С адв.Петър Николов

Успехът не е в това, което притежаваш, а това, което правиш

Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..

публикувано на 01.12.24 в 11:27
Поли Кинова

Вдъхновението е навсякъде

Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..

публикувано на 01.12.24 в 10:35
адв. Христиан Митев

Когато имаме възможност да помогнем, трябва да го направим

Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..

публикувано на 01.12.24 в 10:02
Нео Ренесанс

Нео Ренесанс в галерия „Райко Алексиев“

Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..

публикувано на 01.12.24 в 10:00
Захари Зограф

Историята оживява - Захари Зограф и тайнствената и явна Ралу Коциасоглу

Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите.  Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..

публикувано на 30.11.24 в 16:00

Софийски разкази - Стара София в спомени

Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна.  Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..

публикувано на 30.11.24 в 15:00