Дневникът на една софиянка: Защо е важно да се отказваме?

Имало едно време, когато времето спряло… Най-вероятно това се е случило през август. Някои хора - ще ни се да вярваме, че са били мнозина -започнали масово да се успокояват. Успокояването се изразявало в трезво мислене и съответно довело до отказ от разни неща.

Първоначално премахнали вещите, които ги обсаждали, после безсмислените взаимоотношения, а накрая успели да забравят и за Егото си, което преди това ги владеело успешно.

Какво ще кажат хората, аз съм провал за семейството ми, няма друг подходящ за това нещо, аз съм обречен на това мъчение, но ще се справя, защото съм железен/а. Тези съмнения не изплували вече в съзнанието на хората.

Звучи ви като зле скалъпен сюжет на утопичен роман, но всъщност е нещо, до което всеки един от нас може да достигне.

Днешната тема, приятели, я посвещавам на осъзнатостта да се отказваме от излишествата и от ситуациите, които вече тотално ни дезориентират.

Най-пагубно е не когато се колебаем или претегляме плюсовете и минусите,  а когато се губим вече. Етапът, в който просто механично извършваме дейностите, напълно загубили представа за време, място и най-вече за себе си.

Нека не забравяме, че всичко е временно, начело с нас самите. Няма да векувате в службата, но ако си тръгнете от нея с плодовете на застоя и нещастието, за следващия етап от живота ви ще има последствия. Здравословни включително. Психичните са ясни.

Седим си ние на кораба на страданието и страдаме от статуквото, но не понечваме да слезем от кораба, а се оставяме да се носим по течението без цел и посока.

Тази ситуация може да се отнася за работа, взаимоотношения, хора, за вас самите. И не става дума за трудностите - те изискват воля, а за последователното видиотяване, което ни размива като личности.

Естествено, няма как всичко да ни носи удовлетворение, има си задължителна рутина. Но когато не можете да си спомните защо още седите на този стол, какво изобщо правите там, извън заплатата и сигурността, е решаващ момент за вас преди окончателното претопяване.

После ще живеете за спомена за себе си и за изгубените възможности. Тоест, твърдо в миналото и бъдещето, но никога тук и сега. Един старателно пропилян живот.

Бъдете сигурни, че съдбата няма да ви предостави възможности, вие сами ще трябва да ги откриете и привлечете. Човек сам извиква промяната. Там се крие и рискът, но и шансът… Не се плашете, няма да сте капо!