Имало едно време, когато времето спряло… Най-вероятно това се е случило през август. Някои хора - ще ни се да вярваме, че са били мнозина -започнали масово да се успокояват. Успокояването се изразявало в трезво мислене и съответно довело до отказ от разни неща.
Първоначално премахнали вещите, които ги обсаждали, после безсмислените взаимоотношения, а накрая успели да забравят и за Егото си, което преди това ги владеело успешно.
Какво ще кажат хората, аз съм провал за семейството ми, няма друг подходящ за това нещо, аз съм обречен на това мъчение, но ще се справя, защото съм железен/а. Тези съмнения не изплували вече в съзнанието на хората.
Звучи ви като зле скалъпен сюжет на утопичен роман, но всъщност е нещо, до което всеки един от нас може да достигне.
Днешната тема, приятели, я посвещавам на осъзнатостта да се отказваме от излишествата и от ситуациите, които вече тотално ни дезориентират.
Най-пагубно е не когато се колебаем или претегляме плюсовете и минусите, а когато се губим вече. Етапът, в който просто механично извършваме дейностите, напълно загубили представа за време, място и най-вече за себе си.
Нека не забравяме, че всичко е временно, начело с нас самите. Няма да векувате в службата, но ако си тръгнете от нея с плодовете на застоя и нещастието, за следващия етап от живота ви ще има последствия. Здравословни включително. Психичните са ясни.
Седим си ние на кораба на страданието и страдаме от статуквото, но не понечваме да слезем от кораба, а се оставяме да се носим по течението без цел и посока.
Тази ситуация може да се отнася за работа, взаимоотношения, хора, за вас самите. И не става дума за трудностите - те изискват воля, а за последователното видиотяване, което ни размива като личности.
Естествено, няма как всичко да ни носи удовлетворение, има си задължителна рутина. Но когато не можете да си спомните защо още седите на този стол, какво изобщо правите там, извън заплатата и сигурността, е решаващ момент за вас преди окончателното претопяване.
После ще живеете за спомена за себе си и за изгубените възможности. Тоест, твърдо в миналото и бъдещето, но никога тук и сега. Един старателно пропилян живот.
Бъдете сигурни, че съдбата няма да ви предостави възможности, вие сами ще трябва да ги откриете и привлечете. Човек сам извиква промяната. Там се крие и рискът, но и шансът… Не се плашете, няма да сте капо!
Адв. Иван Демерджиев е с приза "Кантора на годината": "Много по-ценно е да получиш колективна награда, отколкото индивидуална. За съжаление има опити да бъде превзета и адвокатурата. Тя често е последна преграда. Политическата криза изглежда като фарс за сметка на хората. Ситуацията в Парламента отслабва държавата. Промените в Конституцията показаха..
Нина-Никол Хамилтън и Зий Ребело за поредна година организират Националните правосъдни награди и Благотворителния бал на юристите: "Делото на годината е изцяло про боно. За пръв път имаме сделка на годината, която е сред най-големите в Европа, милиард и половина. За пръв път имахме и категория за ЧСИ. Благодаря от сърце на художниците, които..
Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..
Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..
Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..
Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите. Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..
Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна. Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..