В България регистрираните диабетици са 525 хил., а около 38% дори не подозират, че са носители на болестта.
Другояче казано: от хората между 20 и 79 години един от 10 е с диабет.
Специалистите твърдят, че всъщност диабетиците не умират от самото заболяване, а от усложненията му. А те засягат сърдечно-съдовата система, зрението, бъбреците, нервите, кръвното налягане, увеличава се рискът от инсулт и инфаркт.
Българските ендокринолози не само разясняват рисковете, но и настояват да се създаде и приложи на практика Национална диабетна програма, в която да се заложат мерки за повишаване на знанията на пациентите и обществото за диабета и рисковите фактори, за оптимизиране грижите за хората с диабет. А в отчитането на резултатите биха се включили и икономистите, които да калкулират спестени разходи на здравната система и обществото за лечение и осигуряване на повече години живот с добро качество.
С проф. Цветалина Танкова - ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицинския университет - София, говорим не само за диабета, но подхождаме към темата през друг съществен аспект - състоянието, предхождащо заболяването и наричано предиабет. (В света хората с предиабет са над 320 милиона.)
Проф. Танкова обяснява защо не бива да омаловажаваме предиабета, с граничните стойности на кръвната захар не можем да сме сигурни, че няма да настъпят усложнения (и кога); рисковете съществуват и не може да чакаме без да се намесим активно в полза на пациента; това е обратимо състояние, но за целта трябва да контролираме теглото си и ако се налага – да вземаме някои медикаменти;
за съвети относно хранителния режим, двигателната активност и при необходимост – фармакотерапия, трябва да се обръщаме към специалист, той ще може и да проследи дали в резултат на мерките измененията са в правилната посока.
Гените не можем да си променим, но все пак можем да повлияем на някои фактори, от които зависи появата или развитието на диабета – хранене, движение, спиране на тютюнопушенето…
В разговора с проф. Цветалина Танкова става дума и за технологичните улеснения (сензори) за продължително мониториране на кръвната захар при хората с диабет.
Съществуват различни сензори, някои от тях се свързват с помпа на инсулин, други се отчитат с допълнително устройство или през смартфон.
Най-важното им предимство е тяхното постоянно следене на кръвната захар - стойностите се отчитат през 5 минути в продължание на 7, 14 дни или повече.
У нас сензори не се продават, затова хората с диабет се снабдяват от чужбина. Цената е от 40 евро (например във Франция) до 50-60 евро.
Още за устройствата ще разберете от 17-годишния Светослав Стоянов и неговата майка.
Те, както и други хора с диабет, а и ендокринолози, се надяват скоро да има възможност технологичните устройства да могат да се купуват и в България, а защо не – да се реимбурсират от НЗОК.
Минко Ламбов за предстоящата премиера на концерта му за цигулка, акордеон и оркестър със солисти Светлин Русев и Вероника Тодорова: "На 29 януари от 19 ч. в Централния военен клуб е премиерата с оркестър Симфониета. Светлин е божество на цигулката, често го сравнявам със самурай. Запознахме се на един образователен концерт на Филхармонията,..
Кремена Николова - Флор от Софийската филхармония за предстоящия концерт на Филхармонията с полемичната за връзката си с Путин оперна дива Анна Нетребко: "Изключително щастливи сме да сме партньори на концерта на Анна Нетребко като съпровождащ оркестър. Изборът на нашия оркестър не е случаен, партнирахме ѝ в Букурещ с почти същата програма, основно -..
Проф. Илия Граматиков от Музикалната академия за лекцията си в СГХГ към изложбата "Европа в България" на 29.1 в 18 ч.: "Важно е да се подчертае, че това няма да е специализирана музиколожка лекция, тя е отворена до широка публика. Провокация и вдъхновение за мен бе изложбата. Доколко присъства музиката в тези картини? Кога и как се осмисля..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на подкаста..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно