Мили розови фламинги, след като за пореден път обмислях начини и способи как да остана завинаги на морето и да бъде август вечно и съответно установих, че няма да стане, каквито и мисловни и фантасмагорни ресурси да вкарвам, не се изтощих напълно и реших да ви пиша отново в Дневника. Петък е все пак…
Първо си мислех да се завъртя около темата за изневярата, че на дългата плажна ивица се нагледах на бая двойки и единици, но в крайна сметка се спрях на темата: човешкият сексапил, теория и практика.
Така де, август е все още, телесността владее съзнанието и полезрението ни, защото навсякъде около нас се поклаща разголена човешка маса. Е, има столчета, табуретки, стълби, понякога дивани, но да не се отклоняваме в разнообразието на форми, а да се опитаме да дефинираме понятието сексапилност…
За съжаление, очакванията към жените винаги са били повече, по-чести и по-разнолики: да бъдат слаби, да бъдат закръглени, да бъдат натурални, да бъдат нагласени, да бъдат секси, да бъдат строги..
Тези очаквания се препредават и жените, изкривени от тиражираните шаблони за красота, започват да мечтаят да бъдат възможно най-слаби, с дълги крайници, стройни. Да се носят леко и ефирно по улиците като на моден подиум, а всичко живо в околовръст да припада.
Като услужливо забравяме, че този вид е не само резултат от гени и метаболизъм, а и на много ограничения. Често ситуацията е гладни и слаби. И тъжни.
Един доста кофти сценарий, ако питате мен, защото голяма част от удоволствията в земния ни път, идват през храната, както, разбира се, и здравният ни статус.
Защо обвързваме така категорично слаботата със сексапила? В крайна сметка всяка една крайност и залитане в плюса или минуса, не означава здраве. А нездравият вид на тялото определено не е сексапилен.
Нека обаче се замислим кои и какви жени остават в историята като секссимволи! Различните, тези, които не са излети по безумен калъп, за който постоянно тръбят рекламите.
В съзнанието ми изниква една велика реплика от божествената София Лорен:
„Всичко, което виждате по мен, дължа на… пастата.“
Какво лъха от тази реплика? Със сигурност не е прокламация на всекидневната злоупотреба с паста. Всеки уважаващ се човек не се тъпче, а се храни. Лъха, драги мои, самочувствие. То носи истинската доза неподправен сексапил.
Аз да си кажа, че за мен лично, независимо дали става дума за мъж или жена, това, което е свръх сексуално, не е физически параметър, а комбинацията между интелект и чувство за хумор.
Както преди време една приятелка изстреля:
Най-сексапилният орган в човешкото тяло е… мозъкът.
Защото, замислете се, ако сме вътрешно неуверени, неприемащи се, нехаресващи се, процесът на борба с физическите данни ще бъде нескончаем. Никога няма да сме доволни.
Виждали сме до какви извращения се стига, когато дори човешкият облик е изличен, а на негово място се мъдрят уродливо големи устни, кожа, опъната като футболна топка, гърди-мехове, които закриват тялото. Гротеска…
Битката да бъдеш като някого другиго е загубена предварително, защото преследваш една илюзорна представа за красота и съвършенство…
Всъщност най-голямото удоволствие е да бъдеш себе си. Това е състояние на духа и можем да го постигнем чрез лична настройка. Тогава това първично желание за одобрение ще дойде от само себе си, защото тълпата се възхищава на уверени хора.
Понеже аз не харесвам и не разбирам тълпата, все пак се чудя, защо ни е цялото това стремление за одобрение и приемане? Заради добрия стар сексуален нагон или както Фройд го нарича: Ерос. Този, който води стремежа ни към удоволствия. Но не го разбирайте единствено в сексуален контекст, в психичен план Ерос-нагонът е извор на жизнената ни енергия, инстинкта ни за самосъхранение, творчеството и развитието. Тоест борбата за кой е по-по-най... е дълбоко мотивирана от този приятел на несъзнаваното ни, което обаче се извежда от желанието да оцеляваме, да предаваме нашите гени и изобщо да бъдем.
Нещо като: Секси съм, следователно съществувам. Да ме прости Декарт…
Лѐмнос или Лѝмнос е деветият по големина остров на Гърция в северната част на Егейско море. Разположен е между островите Самотраки (на 42 km на север-североизток), Имврос (на 22 km на североизток) и Агиос Ефстратиос (на 30 km на юг) и на 58 kmна изток-югоизток от полуостров Света гора (Атон). Релефът му е хълмист и е популярна..
В съвместното предаване на Радио София и Радио Цариброд отбелязваме празника на града, Пръв гост е д-р Ангел Йосифов - член на Националния съвет на българското национално малцинство в Цариброд: "Признанието за приноса ми към културата в Цариброд ми носи удовлетворение. Не мога да издържам без театър, дори и да си давам почивка за година-две...
Разговор с Иван Шишиев, автор на "Етюдите на София - 10 години в кадри" - книга, осветена на преводача. Посвещението идва дни преди принта. Кой е преводачът обаче? И кой е фотографският метод, използван от автора? "В началото снимах изключително черно-бяла София. Сега е изключително цветна. Някои от началните страници са от първите публикувани кадри,..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Любовната история на Анастасия Макрелова и Йошинори Маеда започва със затъналия в преспи „Ориент-експрес“ – случка, описана от Агата Кристи. Японският журналист е приютен в дома на Макрелови, за да не измръзне в неотопления влак, но любовта между него и 19-годишната абитуриентка от Френския колеж Сийка избухва като волтова дъга. И нито..
На Фестивал на историческите бири в Требаселеге, Италия ни водят италианският бирен гуру Лоренцо Дабове и организаторът на фестивала, Винченцо Матерацо: "Абсолютен мит е това разделение на винен юг и бирен север. Всичките южни райони сме много заинтересовани от изкуството на бирата. В Италия няма много големи бирени традиции, но всичко правено е..
Новата иновативна платморма за търсене на работа на Bulgaria wants you , ни е представена от Валерия Джукич, главен опертивен директор на Bulgaria Wants you: "Революционна чак, не бих казала, но прагматична - да! Обърнахме начина, по който се търси работа. Хора има, но трудно е за човек да се свърже с компанията, затова решихме да дадем на..