Дневникът на една софиянка: Сезонни равносметки

Първата седмица на септември се усеща с пълна сила като лято и аз неистово се опитвам да уловя разни цветни моменти, и да изживея още малко от този така наситен сезон. На всеки от нас ни се струва недостатъчно какво точно преживяхме, колко успяхме да откраднем от времето навън, какво усетихме и вкусихме от най-изкусителния етап на годината.

Хрумва ми отчаяния ход да затворя ярката слънчева светлина в буркани и това да ми бъде сигурната топлина, когато застудее. (Най-вероятно някъде в интернет все пак човек може да  намери такъв мечтан летен продукт, все пак предприемчиви хора продават и то успешно земя на Луната, уран, реклама на челото, дух, едно парченце корн флейкс и най-близкото от наш сънародник: родопски въздух в пликче). Така че, подарявам си идеята на някой предприемач от вас, мили читатели!

По това време преди години започвах сериозно да се депресирам пред мисълта, че безгрижността на лятото не продължава вечно. То и сега ще ми се случи, но доста по-осъзнато.

Тъкмо си мислех за какво точно да пиша, искаше ми се да е доста по-лежерно и не супер конкретно, все пак дружно изпращаме лятото, когато прочетох следното заглавие: 

Еврика!

Много се радвам, когато по научен път се докаже нещо, за което се говори и чувства от хилядолетия. Така е в научната сфера, там трябват цифри, опити и хора, които да бъдат подложени на дългогодишно проследяващо изследване.

В крайна сметка учените достигат до заключението, че с течение на живота самоличността се трансформира така, както се променя физическият външен вид и клетките в организма непрекъснато се обновяват. Тоест можете да си страдаме не само за бедрата преди зрелостта, но и за душевната ни настройка от тийн годините. Оказва се, че разликата от 63 години тотално променя личността.

Всъщност проведеното изследване анализира данни от проучване от 1950 г. на 1208 деца на 14-годишна възраст в Шотландия. С помощта на шест въпросника учителите давали оценки на тийнейджърите според шест личностни черти: самоувереност, постоянство, стабилност на настроенията, съзнателност, оригиналност и желание за учене. Благодарение на резултатите от тези въпросници са били обединени в една стойност, която учените определили като "стабилност" на индивида.

Шест десетилетия по-късно изследователите решават да направят изследването с 635 от участниците, като 174 се съгласяват да повторят тестовете. Този път те били на 77 години и оценили себе си според шестте личностни черти, като също така определили близък приятел или роднина, който да направи същото. В крайна сметка нямало много припокриване с отговорите от въпросниците, взети 63 години по-рано. 

Щом нашите модели на мислене и изява на емоциите толкова драстично се променят през десетилетията, значи ние нямаме почти нищо общо с предишния си Аз.

Аз-ът през години се разпада, за да се формират нови негови проявления, това хем е желателно, хем така или иначе се случва. Така че, няма страшно, ако се чувствате на няколко десетилетия чисто нов човек. Не се смущавайте, когато някой ви каже да бъдете себе си, попитайте кой точно Аз!

Междувременно, ако има желаещи, нека направим една голяма поръчка от родопски въздух за зимата. Пишете в коментарите, все пак е важно да поддържаме, който и да е било Аз здрав!