Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Боряна Слънчева: Преждевременното раждане крие дългосрочни рискове за детето

Няма увеличение на броя на недоносените деца в България, но трябва да работим в посока недопускане на раждане на деца с ниско и екстремно ниско тегло, посочи един от водещите специалисти по неонатогия и педиатрия у нас

След нормална продължителност на бременността новороденото е напълно готово за живот извън утробата. Раждането по-рано от очакваното налага интензивни грижи за новороденото и месеци в болница, преди да се прибере у дома. Има ли повишение на случаите на преждевременно раждане, какви са причините, какви са рисковете за недоносените деца и от каква грижа се нуждаят - отговорите потърсихме от един от водещите специалисти по неонатогия и педиатрия у нас - проф. д-р Боряна Слъчева, началник на Клиниката по неонатология в Университетската АГ болница "Майчин дом" и национален консултант по неонатология.

Проф. Боряна Слънчева        /снимка: Майчин дом/Проф. Слънчева има над 35-годишен опит, работи в областта на дихателна реанимация, проблемите в адаптацията при недоносени с много ниско тегло, проблемите на вродените бактериални инфекции в неонаталните интензивни отделения, антибиотична политика, проучвания на бъбречната функция при недоносените деца. Водещ изследовател е в разработване на програма за профилактика на мозъчните кръвоизливи при деца с ниско и екстремно ниско тегло.

Поводът за нашия разговор бе диагностиката и лечението на физиологичната жълтеница при новородените и новите методи на неинвазивна диагностика, които спестяват травмата за бебетата. "Майчин дом" получи като дарение най-ново поколение апаратура за безкръвни тестове, която позволява изследване на билирубина (багрилото, което причинява жълтеница) чрез допир до кожата на новородените.

"Предимството на този кожен билирубинометър е, че може да изследваме билирубин и при недоносени деца. Можем да правим изследването по всяко време на денонощието, без да се съобразяваме с лабораториите. Можем да го правим и при деца, които вече сме изписали, и понякога личните лекари ги изпращат отново, ако им се сторят по-жълти".

Проф. Слънчева обясни, че при по-високи стойности на билирубин в първите дни след раждането се налага лечение. Т. нар. физиологична жълтеница трябва да започне на втория или третия ден от раждането. Появата й по-рано или натрупването на билирубин в по-високи нива може да крие опасност, затова проследяването на нивата е много важно, посочи проф. Слънчева.

В най-голямата АГ болница у нас - "Майчин дом", годишно се раждат около 4 000 бебета, а средно всяко пето от тях е недоносено. По-голямата концентрация на преждевременни раждания се дължи на това, че в болницата се проследяват най-тежките бременности в страната. Според проф. Слънчева, няма увеличение на броя на недоносените деца в България:

"Недоносените деца средно са между 10 и 11 процента от всички новородени, няма динамика в последните години. Има малка динамика вътре в структурата на недоносените деца, но като процент нивото е средното за Европа. Вярно е, че има и държави с 5-6 процента, но средният за Европа е 10 процента".  


Причините са най-различни, посочи специалистът. Сред тях са социалните, раждането след асистирана репродукция, при която по-често има многоплодна бременност, както и по-голямата възраст на майката. Неонатолозите се справят с грижата за недоносените деца, но преждевременното раждане крие дългосрочни рискове за децата. Най-честата патология при недоносените деца е свързана с анатомичната и морфологична незрялост на някои органи и системи, както и на нервната система.

"Те си имат своите проблеми - по-леки или по-тежки, но някои остават и в по-голямата възраст на децата, така че трябва да работим в посока недопускане на раждане на деца с ниско и екстремно ниско тегло, което значи под 1000 грама и под 28-ма седмица, защото това означава незавършено анатомично развитие и развитие на всички органи и системи при по-тежки условия".


Родителите на недоносените деца често са изправени пред сериозни предизвикателства в грижата им след изписването от неонатологичните отделения. Според проф. Боряна Слънчева, родителите имат нужда от подкрепа от страна на държавата за допълнително проследяване и консултации от различни специалисти.  

Още за проблемите на недоносените деца и техните родители - чуйте в интервюто с проф. Боряна Слънчева!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15

"Форум", 31.01.25: ИИ и следващата технологична революция

В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица  Георги Захариев – основател на Finance Academy, и  Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН,  обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..

публикувано на 31.01.25 в 18:35